Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

- за нетно специфично производство над 2000 и до 2 300 КВтч., предвид фактическата работа на ВяЕЦ на ищцовите дружества повече от 2 250 часа годишно, коя преференциална цена се прилага – тази по т. 8 или по т. 9. от Решение №Ц-10/30.03.2011 г. - според касаторите съдът е разрешил при неправилно тълкуване на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във връзка с решение №СП - 1/31.07.2015г. на КЕВР /т. 1.7 или т. 1.8/ във връзка със съответните разпоредби на Решение №Ц-10/30.03.2011 г. / т. 8 и т. 9/. Основават тезата си на съображението, че е обективно невъзможно разпределение на действащите вятърни електрически централи / ВяЕЦ/ на такива, работещи до 2 250 часа и такива работещи над 2250 часа, тъй като времето им на работа се определя единствено от метеорологичните условия, които са непостоянна величина. Предвид това, касаторите споделят извода, че е допустимо приложение на различни преференциални цени за една и съща ВяЕЦ, като т. 8 и т. 9 от Решение №Ц–10/30.03.2011г. на КЕВР следва да се прилагат съвместно, в зависимост от това дали конкретната централа работи 2 250 или над 2250 часа, попадайки по този начин в категорията „специфично нетно производство„ до 2 000 и съответно до 2 300 КВтч., над който лимит произведената електрическа енергия подлежи на заплащане по реда на чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ - по цена за излишък на балансирания пазар. Според касаторите, не съществуват нормативни основания за изключване приложението на т. 1.8 от решение №СП - 1/31.07.2015г. на КЕВР. Промяната на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ поставя общата рамка, регулираща отношенията по производство и продажба на електроенергия, докато с последващия индивидуален административен акт – Решение СП - 1/31.07.2015г. на КЕВР е диференцирана преференциалната цена, по която електроенергията следва да се изкупува, по критериите, заложени ясно в самата норма - размер на нетното специфично производство и часове работа на електроцентралите, разбирано като фактическа продължителност на работата, а не на база първоначално определен от ищците наличен ресурс на първичния енергиен източник за техните централи по прогнозни данни - до 2 250 часа номинална мощност, в съответствие с Решение №Ц 13/2006 г. на ДКЕВР. Касаторите оспорват извода на въззивния съд, за неприложимост на чл. 18, ал. 4 от подписаните с ответника договори за изкупуване на електрическа енергия, който извод съдът е обосновал с това, че разпоредбата не е съобразена с последващо сключването й изменение на закона, въвеждащо допълнително ограничение за изкупуване по преференциални цени.