Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали имейлът, съдържащ документ, съставен на хартия, подписан собственоръчно, който е сканиран и е изпратен, респективно получен по електронната поща, представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от Регламент (ЕС) №910/2014 на ЕП и Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, съгласно който електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис?

Дали имейл, изпратен по електронна поща, в който има прикачен файл на сканиран документ, може да бъде определен като съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови запис, т. е., че представлява електронен документ?

При положение, че документът съществува, възпроизведен чрез сканиране и изпратен на електронна поща от страна по делото, следва ли съдът да задължава другата страна по делото, която се позовава на него, да представя оригинал на този документ, при положение че не разполага с такъв, тъй като не му е върнат от другата страна, която го е изпратила?

Настъпва ли преклузия на наведени твърдения от ответника за липса на елемент от фактическия състав на договор за заем, направен в хода по същество на делото, а именно, че липсва уговорено задължение от ответника да върне сумите, преведени му от ищеца, или съдът е длъжен да се произнесе относно липсата или наличието на поемане на задължение за връщане на предоставената сума като част/ елемент от фактическия състав на договора за заем?

Поставен по друг начин въпросът е, дали съдът следи служебно за всички елементи от фактическия състав на договора за заем, в това число и за наличието на поето задължение за връщане на предоставената сума, или ответникът следва изрично да посочи, че не е уговорено между страните задължение за връщане на сумата, което право се преклудира в хода на процеса?