Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

са обуславящи за изхода на спора, но по отношение на тях не е налице селективната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която се позовава касаторът. Въпросите, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, са свързани и касаят тълкуването на договорите и основанията за възникване на солидарна отговорност. Те са поставени във връзка с изложените в касационната жалба съображения, че съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните; солидарност възниква, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни, тъй като солидарно задължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, а кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Във връзка с разглежданите въпроси касаторът се позовава на обстоятелството, че само кредитополучателката Р. В. е получила цялата сума по договора за кредит, а в договора няма посочване на конкретни задължения за съдължниците, с което обосновава основното си възражение, че е поръчител по договора, а не солидарен длъжник.