Определение №****/**.**.2012 по дело №****/2011

засяга произнасянето на окръжния съд по претенцията за заплащане на сумата 3352.66 лв., обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 12.06.2009 г. до 28.09.2009 г. Останалите претенции съдебният състав е разгледал по същество и цитираният въпрос не е относим към решението по тях. В. съд не се е произнесъл по така формулирания въпрос. В мотивите на обжалваното решение не е бил разглеждан случай относно правомощията на съда по чл. 270, ал. 3 ГПК в хипотеза, при която е осъществена неправилна квалификация на фактите. В. съд е обсъдил обстоятелствената част и петитума на исковата молба така, както са заявени и след като е констатирал, че обезщетението за ползване на недвижим имот е за времето от 12.06.2009 г. до 28.09.2009 г., т. е. е за бъдещ период е обосновал извод за процесуална недопустимост на иска. При обсъждането й, въззивният съд се е произнесъл по неправилното процесуално въвеждане на петитума, обуславящо процесуална пречка за разглеждане на иска по същество, а не се е произнесъл по квалификация на фактите, както необосновано поддържа касаторът в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпросът на касатора е извън изложените доводи на въззивната инстанция. Обсъждането на фактите и подвеждането им под конкретен фактически състав съдът извършва по същество само при редовно сезиране с допустим иск. Основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК има за предмет правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, а по правни въпроси, по които не се е произнесъл не може да се формира противоречиво произнасяне, с което да възникне отклонение от задължителна или казуална съдебна практика /чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/, да се формира неправилна или неактуална съдебна практика, или да се тълкува непълна, неясна или противоречива правна уредба – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /в този смисъл са разясненията в тълкувателно решение №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело №1/2009 г. на общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд, т. 1-4/. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В конкретният случай това задължение не е изпълнено, като не са обосновани общи и допълнителни основания по цитираните норми.