Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

1. Дължи ли произнасяне въззивния съд по всички оплаквания във въззивната жалба и допустимо ли е произнасянето му по незаявени оплаквания? Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви? По тези въпроси, касаещи правомощията на въззивния съд, съгласно чл. 269 ГПК, се позовава на противоречие с ТР №1/2003г., ТР №1/2001г. на ОСГТК., 2. Според жалбоподателят, в противоречие с ТР №6 от 8.06.2015г. по т. д.№6/2014г. на ОСНК на ВКС, е разрешен въпрос, касаещ наличието на „съмнение като предпоставка по ЗМИП за допускане на обезпечителна мярка, 3. Твърди, че въпросът за допускането на запор на вземания по банкови сметки с титуляр-адвокат е разрешен в противоречие съответно с приетото в решение на Конституционния съд №4 от 9.04.2019г., както и в решения, постановени по к. д.№13/1993г., к. д.№18/1995г., к. д.№12/1997г., к. д.№4/1999г., к. д.№11/2002г., к. д.№10/2011г. 4. Позовава се на противоречие и с решения по дела на Съда с №С-260/89г./ т. 43/, С-390/2012г. /т. 35/, С-212/2011 г. /т. 58/, С-202/04г. /т. 57/, С-296/2012 г. /т. 58/ 5. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят поставя и следните въпроси, във връзка с установената в чл. 39 ЗАдв забрана за налагане на запор по адвокатски сметки: Допустим ли е запор на специалните сметки по чл. 39 ЗАдв по реда на чл. 72, ал. 3 ЗМИП? При допускане на такъв запор следва ли да се определи краен срок на действие на наложените обезпечителни мерки? и Следва ли съдът изрично да мотивира извода си за допускане на отклонение от чл. 39 ЗАдв и следва ли да съобрази дали мерките по чл. 72, ал. 3 ЗМИП не са в противоречие с ХОПЕС и ЕКЗПЧ? 6. Извън посоченото, според жалбоподателят постановеният акт е очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като освен, че е постановен в нарушение на чл. 39 ЗАдв, още е и в противоречие с Директива /ЕС/2015/849 на ЕП и на Съвета от 20.05.2015г., съгласно съображение 65 от която: директивата зачита основните права и е съобразена с принципите признати в Хартата и по-специално с правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива, забраната за дискриминация, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумцията за невиновност и правото на защита и съображение 66 : „Държавите членки следва да гарантират, че настоящата директива ще се прилага без дискриминация по отношение на оценката за риска при комплексната проверка на риска. Претендира направените разноски, без да представя доказателства за реалното извършване на такива.