Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение по правен спор при наличие на основание за спиране на съдебното производство по този спор по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и следва ли въззивният съд служебно да изследва въпроса за наличието на преюдициално съдебно производство, при положение, че по делото има доказателства, които индикират такова наличие?

Представлява ли спогодба върху непозволен договор по см. на чл. 366 ЗЗ, независимо, че първоначалният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост, определянето на размера на задължението едностранно от банката чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на нов договор за кредит, чиято единствена цел е пълно предсрочно погасяване на задълженията по първоначалния договор за кредит, при който нов договор кредитните условия са предопределени от така формирания размер на дълга?

При преценката дали физически лица са сключили договор за кредит в качеството си на потребители, длъжен ли е съдът да вземе предвид всички обстоятелства по делото и да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, като ги отнесе към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?

Достатъчно ли е, че страната е сключила договора за кредит като ФЛ, за да се приеме за доказано спорното по делото обстоятелство, че договорът е потребителски и страната е легитимирана да се ползва от защитата по ЗЗП?

При спор дали физически лица са сключили договор за кредит в качеството си на потребители, може ли съдът да основе извода за потребителско качество на ищцовата страна на обясненията на един от ищците, без да е обсъдил обясненията в съвкупност с останалите относими по делото доказателства- писмени и гласни? Може ли съдът в решението да основе решаващия извод за потребителско качество на страната на обясненията на същата страна, като се има предвид, че отговорите по чл. 176, ал. 1 ГПК не съставляват изявление за неизгодни за страната факти по спорния по делото въпрос за качеството й при сключване на договора?

По спор относно неравноправни клаузи в договор, при положение, че ответникът-търговец своевременно е оспорил качеството „потребител“ на ищцовата страна и като се има предвид, че първата инстанция нито в доклада по делото, нито впоследствие е дала указания за представяне на доказателства във връзка с твърдяното от ищците потребителско качество, а впоследствие е приела това обстоятелство за доказано, следва ли тогава въззивният съд да поправи пропуска на първата инстанция, като включи оспореното обстоятелство в спорния по делото предмет и даде пропуснатите от първата инстанция указания във връзка с приложението на чл. 1, във вр. пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП?

При оспорване на качеството „потребител“ при сключване на договор за кредит чия е доказателствената тежест за установяване на това спорно обстоятелство - на ФЛ, които твърдят, че са потребители, или на търговеца?

При своевременно релевирано оспорване на липса на потребителско качество при сключване на договор за кредит, както и при липса на доказателства, оборващи сключването на договора във връзка с професионалната дейност на кредитополучателите, допустимо ли е, без да се проведе доказване, съдът в решението да приеме, че кредитополучателите са потребители?

При постановяване на обжалваното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи конкретни съображения защо кредитира едни, а други приема за недостоверни?

Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди приетата по делото експертиза, наред с всички доказателства по делото, и да изложи мотиви защо възприема, респ. не възприема екпертното заключение?

Отговаря ли на изискването да бъде изразена на ясен и разбираем език договорна клауза от договор за ипотечен банков кредит, която предвижда, че кредитополучателят е свободен да избере дали да набави необходимото количество чуждестранна валута от кредитодателя-банка или от трето лице, ако нейното икономическо съдържание е разяснено чрез друга клауза от договора, с която кредитополучателят е предупреден за валутния риск от сключването на договор в чуждестранна валута, както и за последиците, до които би могло да доведе изменението на валутния курс?

Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута, съгласно който потребителят може да избере да набави необходимото количество чуждестранна валута за погасяване на кредита както от кредитодателя по договора - банката, така и от трето лице?

Може ли съдът да присъди връщането на суми в лева въз основа на неравноправни клаузи в договор за кредит, ако страните са уговорили договор за кредит в чуждестранна валута и погасителншите вноски са плащани в същата валута?