Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„При направено възражение в производството по чл. 135 ЗЗД, че съпругът-длъжник не е собственик на имота, предмет на атакуваната сделка и че този имот, придобит по време на брака от съпруга-недлъжник в качеството му на ЕТ в резултат на търговската му дейност, не представлява СИО, длъжен ли е съдът да изследва собствеността на имота и дали длъжникът се разпорежда или не се разпорежда със свое имущество при участието си в атакуваната сделка. По този въпрос съдът е приел, че съдът е длъжен да изследва собствеността на имота с оглед момента и начина на придобиване, както и да прецени дали длъжникът се разпорежда със свое имущество при участието си в атакуваната сделка. Разглеждайки спора по същество, съставът на ВКС е взел предвид установените по делото факти, че с нотариален акт №141/1997 г. промишлената сграда е придобита А. Б., действаща като ЕТ“ Ади 77 – А. Б.“ в резултат на и за упражняване на търговската й дейност, което изключва презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК /отм./ и, като се е позовал на ТР №2/2001 г. по тълк. д.№2/2001 г. на ОСГК на ВКС, е приел, че процесният имот не представлява съпружеска имуществена общност, а е станал част от предприятието на едноличния търговец; след отписването му от активите и баланса на търговеца, е станал лична собственост на съпруга-недлъжник, доколкото изваждането му от търговското предприятие няма вещно-прехвърлителен ефект. Развил е съображения, че съставеният впоследствие констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху имота в полза на двамата съпрузи не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорването му от ответниците, удостоверяването е опровергано от ангажираните доказателства по делото. По тези съображения съставът на ВКС е намерил иска по чл. 35 ЗЗД срещу И. Б. и Д. Б. за неоснователен.