Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Чл. 272 ГПК освобождава ли въззивния съд от задължението да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и да постанови решение по същество, като обсъди оплакванията във въззивната жалба, доводите и възраженията на страните и в частност – оплакванията в жалбата, че при решаването на спора по чл. 127, ал. 2 СК съдът по съществото на спора е длъжен да съобрази, че събраните доказателства не установяват укоримо поведение на бащата по отношение на детето, че разпитан свидетел впоследствие е признал да е лъжесвидетелствал, включително когато пред въззивната инстанция насрещната страна е признала манипулативно дадените показания на този свидетел и следва ли решението да се базира на показанията на друг доведен от насрещната страна свидетел, когато те възпроизвеждат факти, за които е узнал от довелата го страна и какво е значението на установените по делото обстоятелства, че майката дава на детето различни медикаменти не по лекарско предписание, а по съвети на други майки в социалните платформи, и че разходите й надхвърлят многократно нейните доходи? Касаторът счита въпросът за обуславящ – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 272 ГПК – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че допуснатото съществено процесуално нарушение – по чл. 272, чл. 269, изр. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, е причината решението да е постановено в нарушение на материалния закон – на чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59 СК и пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДетето, и да е необосновано – всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноските по делото.