Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

– „Следва ли при преценка за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, въззивният съд да използва критерии като естеството на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнение на задължението е обезпечено с други правни способи, каквото е съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задълженията вреди и други“. Страната е поддържала, че изводите на въззивния съд в тази насока противоречат на формираната ВКС трайна практика - изброени са решения на този съд, според които условията и предпоставките за нищожност на клауза за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски взаимоотношения. Касаторът е поддържал и противоречие с приетото с ТР ОСТК №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/2009 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г., относно това, че неустойката следва да бъде приета за нищожна когато целта, за която е уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Касаторът е поставил въпросът – „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди и да прецени всички събрани по делото доказателства заедно или поотделно или може да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни." Страната е изброила решения на ВКС, като е интерпретирала разрешенията, дадени с тези решения, относно това, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Противоречието с тази практика е обосновано лаконично- че съставът мотивирал решението си единствено с извода, че макар и продавача по предварителния договор да е поел редица други задължения- да уреди улична регулация, да изготви работен проект за строеж на сграда, при липса на твърдения, че интереса на кредитора би бил изпълнен към договорената дата, а последващо такова изпълнение би било безполезно, което водело до извод, че „неустойката не е в размер на продажната цена. Лаконично е отбелязано, че като е „мотивирал горните факти и обстоятелства без да изложи аргументи защо ги е приел за установени“, решението било постановено в противоречие с изброената практика. Други доводи не са развити.