Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Отпада ли доказателствената тежест на ответника да установи производствения престой, след като е представил единствено заповед за временно преустановяване на работата за 15 работни дни и е ангажирал гласни доказателства, чрез разпит на свидетел, който се намира в трудовоправни отношения с него?

Има ли право съдът да извърши проверка на действителното наличие на основанието за уволнение?

Допустимо ли е съдът да приема за безспорно, че „летателен“ и „кабинен“ състав са две самостоятелни звена, без по делото да са събрани писмени доказателства в тази връзка?

В случай, че се приеме, че „летателен“ и „кабинен“ състав не са обособени като две самостоятелни звена, налице ли е престой на предприятието, ако едно от двете звена извършва дейност в периода, за който е издадена заповедта за престой?

Следва ли заповедта, с която работодателят преустановява цялостно дейността на звено „кабинен състав“ да бъде обусловена от краен срок и допустимо ли е като краен срок да се сочи бъдещо несигурно събитие?

Допустимо ли е да се приеме, че е налице реален престой на предприятието, ако по делото не са събрани доказателства за присъствието на уволненото лице на работа, без да престира труд, в периода за който е издадена заповедта за престой?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по посоченото в исковата молба самостоятелно основание за отмяна на уволнението по чл. 8 КТ, а именно, поради злоупотреба с право?

Представлява ли съществено процесуално нарушение непроизнасянето на въззивния съд по посочено в исковата молба основание за отмяна на уволнението?

Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства, за които първата инстанция не е дала указания на ответника по чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК – кои факти се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях?