Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и Заповедите на Министерство на здравеопазването въведена ли е изрична забрана за извършване на строителни дейности на частни сгради, което да е основание по чл. 306 ТЗ и чл. 36 от предварителния договор за спиране на строителството от ищеца и освобождаването му от отговорност за заплащане на неустойката?

Длъжна ли е страната, която се позовава на непреодолима сила, да уведоми другата, спазвайки изискванията на чл. 306, ал. 3 ТЗ и чл. 36 от предварителния договор, подписан от страните на 07.06.2019 г.?

Дължи ли се неустойка за забава ако страната, която се позовава на непреодолима сила не е връчила уведомление на другата страна, съгласно чл. 306, ал. 3 ТЗ и чл. 36 от предварителния договор?

Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?

Длъжен ли е съдът да направи преценка от фактическа страна на всички спорни обстоятелства и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка?

Длъжен ли е въззивният съд да съобрази доказателствената стойност на признанието, направено от ищеца в писмо по ел. поща от 01.04.2020 г. и длъжен ли е съдът да съобрази преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК и ограничителния принцип по чл. 269, предл. второ ГПК?

При направено от страната признание на факт, следва ли съдът да го прецени с оглед на всички обстоятелства по делото като преценката по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на принципа на диспозитивното начало, т. е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждането на спора и касаят неговия предмет?