Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

Раздел I-ви:1. В конкретния случай, при заявено от ищеца искане за присъждане на главница по договор за депозит, сключен на 20.05.2009г., и твърдение за внасяне на сумата по депозита по сметка с IBAN [банкова сметка], допустимо ли е съдът да определя спорния предмет като вземане по договор за депозит от 20.05.2009г. и сметка с друг IBAN, а именно: BG451ORT80482J120382500, с позоваване на: решение по т. д. №2/2017 г. на ВКС, II т. о., решение по гр. д. №4134/2016 г., IV г. о., решение по т. д. №1334/2015г., I т. о., ТР №2/29.02.12г. по тълк. д. №2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, решение по т. д. №1091/2012 г. на първо т. о.; 2. Включват ли се в предмета на конкретния спор твърденията на ищеца за вземания за връщане на главница по договор за депозит от 20.05.2009г. по сметка с IBAN [банкова сметка] и допустимо ли е по конкретното дело, въззивният съд да изключи от предмета на спора твърденията на ищеца за вземания по банкова сметка с IBAN, различен от посочения в договора за депозит от 20.05.2009 г., с позоваване на: решение по т. д. №1090/2011 г., II т. о., решение по гр. д. №2446/2017 г., IV г. о., решение по т. д. №558/2009 г., II т. о., решение по т. д. №1132/2017 г., I т. о., решение по гр. д. №4402/2013 г. IV г. о. и на ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС; Раздел III-ти: 3. Следва ли вземането на ищеца за главница по договор за депозит от 20.05.2009г., да се индивидуализира освен с размер на вземането и с конкретен IBAN, който да е идентичен с посочения в договора за депозит. Поддържаното допълнително основание по този въпрос е основано на: решения на ВКС по т. д. №680/2010 г., II т. о., решение по т. д. №1065/2013 г., I т. о., решение по т. д. №428/2009 г., I т. о., ТР по гр. д. №160/1986 г. ОСГК на ВС, ТР по гр. д. №96А/1985 г. на ОСГК на ВС; 4. Надлежно ли е изпълнението на влогодателя по договор за банков влог, когато сумата по депозита е предоставена на банката по сметка с различен IBAN от уговорения в договора. Допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е обосновал с решение по т. д. №839/2010 г., I т. о. и решение по т. д. №3149/2014 г., I т. о., като по този въпрос се сочи и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК; 5. В конкретния случай, генерирането на съответния международният номер на банкова сметка (IBAN) от страна на „Инвестбанк" АД представлява ли елемент от фактическия състав на договора за банков влог, с позоваване на решение по т. д. №1601/2015 г., II т. о. и на решение по гр. д. №2354/2013 г., III г. о. на ВКС. По този въпрос се поддържа и допълнителния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.; 6. По конкретното дело и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при предявен иск за вземане по договор за паричен влог, следва ли ищецът, като влогодател, да доказва основанието за предаване на парична сума в полза на банката. Поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е основана на решение по гр. д. №167/2011 г., IV г. о. и решение по гр. д. №1387/2011 г., III г. о. на ВКС. В раздел II-ри от изложението касацонният жалбоподател твърди наличието и на самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, подробно мотивирано.