Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

за допустимостта на иска. Излага подробни съображения за недопустимост на предявения установителен иск поради липса на правен интерес и поддържа, че дори и въззивният съд да е имал правото да се произнесе за пръв път по допустимостта на иска, то постановеното от него определение е недопустимо, тъй като е постановено въпреки липсата на право на иск. Поддържа още, че обжалваното определение е неправилно поради незаконосъобразност на наложената обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по предаването на обекта на концесията от концесионера на концедента. Твърди, че към момента на подаване на молбата за допускане на обезпечение спиране на изпълнението по предаване на обекта на концесията би могло единствено да бъде осъществено чрез отмяна на издадената вече заповед №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]Т-РД-16310/29.11.2016[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на министъра на туризма, чрез която същият упражнява правата си по чл. 78, ал. 1 ЗК вр. чл. 101, ал. 1 ППЗК. Сочи, че с оглед отказа на концесионера да извърши предаване на обекта, е съставен на основание чл. 78, ал. 3 КЗ приемо-предавателен протокол и от този момент правомощията по изземване на обекта на концесията преминават върху Областния управител на [населено място], който е сезиран с писмо изх. №Т-08-00-563 от 12.12.2016г. на Министерство на туризма да изпълни правомощията си по чл. 78, ал. 3, т. 1 КЗ вр. чл. 80, ал. 1 ЗДС. Поради това поддържа, че няма правомощията да изпълни допуснатата обезпечителна мярка. Счита, че до издаването на заповедта на областния управител наложената обезпечителна мярка се явява нецелесъобразна, а след като такава заповед бъде издадена, тя подлежи на обжалване по административен ред, в което производство може да бъде поискано спиране на изпълнението, но наложената по реда на ГПК обезпечителна мярка не би могла да има приложение в административното производство. Поддържа, че дори и обезпечителната мярка да се приеме за адекватна, то с налагането й се постига запазване на фактическото състояние по договорното правоотношение и продължаване изпълнението на задълженията на жалбоподателя по него, поради което по този начин обезпечителната мярка замества решението по същество на спора, изведен от иска, каквато съществена роля тя не би могла да играе.