Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

1. Следва ли Прокуратурата на РБ да отговаря за процесуални действия по чл. 161, ал. 1 и чл. 164 във вр. чл. 161, ал. 1 НПК, които предварително са били разрешени със съдебен акт или са представени за разглеждане от съда; Следва ли тя да отговаря за действия на трети за спора лица, извършени преди пострадалото лице да е привлечено към наказателна отговорност по реда на чл. 219 НПК; 2. Дължи ли се обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ, когато постановлението с правно основание чл. 64, ал. 2 НПК не е изрично отменено като незаконосъобразно; 3. Дължи ли се самостоятелно обезщетение за вреди от задържане по чл. 64, ал. 2 НПК или то се поглъща от обезщетението за незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; Дължат ли се самостоятелни обезщетения за вреди от две отделни постановления за 72 часово задържане, за периоди от време, които се обхващат от две постановления и съвпадат – примерно от постановление за привличане на лицето като обвиняем по чл. 219 НПК и постановление за задържане по чл. 64, ал. 2 НПК; Отговарят ли двете присъдени обезщетения от по 10 000 лв. на принципа за справедливост. Позовава се на противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]4/1968[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г., поради липса на правилна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост, както и на противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]3/2005[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по т. д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС и в ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС поради отсъствие на мотиви за размера на обезщетението.