Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

1. Какви са правните последици от неизпълнение на указанията на съда за представяне на определено доказателство, в случай, че страната, у която то се намира, твърди, че то не съществува и в тази връзка – какво е приложното поле на разпоредбата на чл. 190, ал. 2 ГПК вр. с чл. 161 ГПК, който въпрос е разрешен в противоречие с решение №12/01.02.2011г. по гр. д. №590/2010 год. на ВКС,ІІІ г. о.; 2. Как следва да бъде извършена преценката при наличие на категорични и непротиворечиви свидетелски показания като способ на доказване на положен извънреден труд при липса на отчетност при работодателя на положен труд- противоречие с решение №14/27.03.12 г. по гр. д. №405/2011 год. на ВКС,ІV г. о.; 3. След като полагането на извънреден труд подлежи на доказване с всички доказателствени средства, то при хипотеза на противоречие между: от една страна показанията на свидетели очевидци, в съвкупност с изискани конкретни писмени доказателства, находящи се при ответника и които ответника – работодател отказва да представи на съда, и от друга страна документи, представени от работодателя /графици за работа и Правилник за вътрешния трудов ред/, за които е установено, че нито ищеца, нито свидетелите са запознати с тях и които са оспорени по надлежен ред с твърдението, че отразеното в тях не отговаря на действителното фактически положение/, то допустимо ли е да се кредитират единствено доказателствата на ответника поради факта, че са в писмена форма и да се презумира съществуването им към точно определен момент /датата на сключване на трудовия договор/, за който въпрос се сочи бланкетно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.