Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

дали попадат в приложното поле на основанието за отмяна по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК твърденията на молителя, базирани на влязлото в сила решение по т. д. №762/2015 г. по описа на Варненския ОС, предпоставя преценка и анализ на правното значение на новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна: установената в спорно съдебно производство недействителност на вписано в Търговския регистър обстоятелство относно представителството на [фирма] в производството по същинския спор и материализиращото го доказателство, каквото представлява влязлото в сила на 28.ІХ.2017 г. решение №764/25. Х.2016 г. по т. д. №762/2015 г. на ОС-Варна. С последното – по реда и на основание чл. 365, т. 3 ГПК, във вр. чл. 29 ЗТР – е било прието за установено, че вписването на К. Д. като управител на [фирма] представлява несъществуващо обстоятелство. По такъв начин е била установена липсата на надлежно учредена представителна власт на К. Д. по отношение на дружеството настоящ молител за релевантния за настоящия процес период 15 май 2015 г. – 12. Х.2017 г., обхващащ вписването на К. Д. като управител, депозирането от нея на молба за отказ от иска и съответно влизане в сила на съдебното решение по чл. 365, т. 3 ГПК, във вр. чл. 29 ЗТР, обуславящо последицата по чл. 604 ГПК: заличаването на това вписване. От това съдебно решение произтича извод, че в хода на въззивното производство по спора между [фирма] и ответното [фирма], ищецът не е бил надлежно представляван и затова депозираната К. Д. молба за отказ от иска не материализира волята на този търговец /молителят/ и няма обвързващо значение за него. По необходимост се налага и изводът, че процесуалната представителна власт на К. Д. не е валидно възникнала за представлявания и не го обвързва, както това следва от постановката по т. 3 на ТР №1/6. ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС, където изрично се приема, че несъществуващото обстоятелство, дори да е вписано в ТР, няма действие по отношение на дружеството. В процесния случай това означава, че изявлението за отказ от иска не е изхождало от ищеца е и не го обвързва. На тази плоскост като неоснователна ще следва да се преценява защитната теза на ответника по молбата за отмяна, че [фирма] е извън кръга на субектите, спрямо които вписването на несъществуващо обстоятелство не поражда правно действие. В хипотезата на действия на мним управител, при която порокът в представителната власт може да бъде установен само в отделно исково производство, именно самото дружество /т. е. настоящият молител/ се явява субектът, който инициира производството по установяване несъществуването на вписаното в ТР обстоятелство.