Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

недопустим ли е иск по чл. 2в ЗОДОВ, с който се претендира обезщетение за вреди под формата на разпореждане за извършване на действие, изразяващо се в определяне на срок на законодателния орган на държавата-членка да транспонира директиви, когато пострадалият от неизпълнението на задължението на държавата-членка не претендира парично обезщетение, тъй като то не би могло да репарира причинените вреди. Формулирани са и „подвъпроси“, които според жалбоподателката се включват в горния въпрос, а именно: а) допустимо ли е претендирането на обезщетение под формата на разпореждане за извършване на действие/бездействие по чл. 2в ЗОДОВ, когато единствено с него ще бъде преустановено допуснато нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), а само това би довело до обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца; б) има ли държавата дискреция дали да имплементира директива, чийто срок за транспониране е изтекъл, така, че да постигне целения от нея резултат, или дискрецията се отнася само до формата, в която ще избере да я имплементира, стига да бъде постигнат целеният от нея резултат; в) ако отговорът на „първия“ въпрос е положителен и бъде прието, че държавата-членка няма дискреция дали да имплементира директива така, че да постигне целения от нея резултат, нарушен ли би бил принципът на разделение на властите, ако националният съд разпореди на законодателя да изпълни задължението си, произтичащо ПЕС и имплементира директивата. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с пар.пар. 40-43 на решение от 05.03.1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93, пар.пар. 40-46 на решение от 04.07.2000 г. по дело С-352/98, пар. 81 на решение от 08.11.2011 г. по дело Т-88/2009, пар. 76 на решение от 14.06.2012 г. по дело С-606/2010, пар. 10 на решение от 26.04.1988 г. по дело С-74/86, пар. 22 на решение от 13.07.2000 г. по дело С-160/99, пар. 13 на решение от 07.07.2005 г. по дело С-214/04, пар. 33 на решение от 29.06.2006 г. по дело С-487/04 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Сочи се и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, но в тази връзка се поддържа единствено, че горните въпроси са „от значение за развитието на практиката, тъй като нямат отговор в националната съдебна практика, но са изяснени в решенията на СЕС, с които въззивният съд не се е съобразил, т. е. – отново се навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ, а не това по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Прави се и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по така формулираните правни въпроси.