Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

1.”Какви са правните последици от неизпъленние на указанията на съда за представяне на определено доказателство в случай че страната, у която то се намира, твърди, че то не съществува и в тази връзка – какво е приложното поле на разпоредбата на чл. 190, ал. 2 ГПК вр. с чл. 161 ГПК /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - реш.№[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"].12/1.02.11 по [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. д.№[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"].590/2010, ІІІ ГО на ВКС/; 2.”Как следва да бъде извършена преценката при наличие на кате[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]горични и непротиворечиви свидетелски показания като способ на доказване на положен извънреден труд при липса на отчетност при работодателя на положен труд? /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - реш.№.14/27.03.12 по г. д.№.405/2011, ІV ГО на ВКС/; 3. „С. като полагането на извънреден труд подлежи на доказване с всички доказателствени средства, то при хипотеза на противоречие между: от една страна показанията на свидетели очевидци, в съвкупност с изискани конкретни писмени доказателства, находящи се при ответника и които ответника – работодател отказва да представи на съда, и от друга страна документи, представени от работодателя /графици за работа и правилник за вътрешния трудов ред/, за които е установено, че нито ищеца, ни тосвидетелте са запознати с тях и които са оспорени по надлежен ред с твърдението, че отразеното в тях не отговаря на действителното фактически положение/, то допустимо ли е да се кредитират единствено доказателствата на ответника поради факта, че са в писмена форма и да се презумира съществуването им към точно определен момент /датата на сключване на трудовия договор/?” /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.