Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

са разрешени от въззивния съд при противоречива съдебна практика. Като доказателство са представени две влезли в сила като необжалваеми въззивни решения на Окръжен съд - Търговище и Окръжен съд – Ямбол, които обаче се отнасят до служебни правоотношения и приложението на регламентацията за тях по ЗИНЗС, П. и ЗМВР, какъвто не е настоящият случай. За третото от представените от касатора въззивни решения няма данни да е влязло в законна сила. Следователно касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на посоченото основания. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по същите поставени въпроси, които касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е налице соченото от касатора правно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като само е посочена разпоредбата на закона, но не е обосновано от касатора поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на ТР №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/2010[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване, поради което необосновано сочи, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Също така не е обосновал твърдението си, че поставения от него въпрос е от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Отделно от това разпоредбите на чл. 151, ал. 2 и ал. 3 КТ, на чл. 141, ал. 1 и ал. 6 КТ, на 139а КТ, на пар.1, т. 11 ДР КТ са ясни и по приложението им има установена съдебна практика, което не се нуждае от промяна.