Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2012

налице ли е правен интерес от предявяване на иска за обезщетение, когато с оглед твърденията в исковата молба е видно, че имотът не е във владение на ищеца и е оспорено правото му на собственост или такъв иск би бил допустим с оглед необходимостта съдът да се произнесе относно правото на собственост само като субективно съединен иск по чл. 108 ЗС, обоснован с твърденията, че съгласно практиката, обективирана в решение №178/30.VІ.1986г. на ОСГК и решение по гр. д. №519/1995г. ІV ГО, когато собственикът разполага с осъдителен иск за собственост, е недопустимо предявяване на установителен поради липса на правен интерес, и че по настоящото дело било налице произнасяне относно собственост в производство по иск за обезщетение, въпреки че имотът не е във владение на ищцата и е оспорено правото й на собственост. Въпросът бил от значение за точното прилагане на закона. В противоречие с практиката на ВКС І ГО, обективирана в решение по гр. д. №1347/2009г., съдът приел, че наследодателят на ищцата е придобил имота на основание чл. 2, ал. 1 вр. с ал. 2 ЗВСОНИ от датата на влизането му в сила, въпреки че към този момент той бил американски гражданин по смисъла на чл. 22 КРБ и чл. 29 ЗС. При тези обстоятелства имотът оставал в собственост на ДФ „И.”, по силата на Разпореждане №70/1993г. на МС преминал в патримониума на [фирма]. По силата на ПМС №201/1993г. имотът станал собственост на дружеството, независимо от това, че е деактуван като държавен със заповед от 1994г. на кмета на СО, която, освен че не може да легитимира наследодателя като собственик, към момента на издаването й са в сила разпоредбите на чл. 22 КРБ и на чл. 29 ЗС. Наследството се откривало през 1998г. след приватизирането на дружеството, но към тази дата имотът не бил държавен, а частна собственост на дружеството, поради което ищцата не можела да претендира собствеността по наследство, каквато възможност допускат посочените разпоредби. В противоречие с решение на ВКС ІІІ ГО по гр. д. №4378/2007г. било приетото, че при липса на данни ищецът да е уведомил органа по чл. 3 ЗППДОП /отм./ в установения срок, правото му да претендира реално възстановяване на имота не е преклудирано, т. е. не е трансформирано в право на обезщетение. Установено било, че в АП се намирали писма с претенции за собственост, но адресирани не до АП, а до трети лица, тези писма били подадени до третите лица извън срока по пар. 6, ал. 2 ПЗР ЗППДОП /отм./. Писмата били предоставени на АП не от ищеца, а от трети лица, поради което липсвало такова уведомление.