Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Доколко по дело като настоящото следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 70, ал. 1, чл. 71, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 Закона за държавната собственост и тяхното неприлагане от страна на Държавата по какъв начин се отразява на изследването, доказването и установяването на въпроса за титуляра на собствеността върху спорния имот?

Има ли правно значение при анализа и обсъждането на събраните по делото доказателства бездействието на Държавата за издаване на актуален акт за държавна собственост за спорния имот (актуване на имота след 01.06.1996 г.)?

Действията на изрично упълномощен процесуален представител на страна в съдебно производство (гражданско и административно) и по-конкретно направените от него съдебно-процесуални действия (изявления, признания, оспорвания, доброволно освобождаване от участие в процес и др.) имат ли обвързващо действие спрямо упълномощителя и до каква степен го обвързват?

Представляват ли признание на факт обективираните в протокол от 28.10.2020 г. по адм. д. 1481/2020 г. на АС - Варна изявления на процесуалния представител на Държавата „Държавата няма собственост в този имот“ относно имот с идентификатор *** и последвалото доброволно и съзнателно освобождаване на Държавата от участие в съдебното производство, и какво правно значение и правна стойност има това за настоящия правен спор?

Представляват ли протоколите от откритите съдебни заседания от дела пред други съдилища официални свидетелстващи документи и отразеното в тях каква доказателствена тежест и стойност има?

Задължен ли е съдът в решението си да разгледа и анализира в цялост събраните данни и доказателства по обстоятелствената проверка, както и какво правно значение за делото имат събраните от нотариуса доказателства по самата проверка, въз основа на които е издаден КНА при положение, че насрещната страна (Държавата) не е провела пълно и главно доказване във връзка с твърдяното от нея право на собственост върху имота към момента на предявяването на исковата молба?

Нотариалният акт за обстоятелствена проверка, издаден по реда на чл. 587 ГПК, ползва ли се с обвързваща доказателствена сила за съда и задължава ли го да приеме, че лицето, посочено в акта е собственик, в случаите когато оспорващата страна не се легитимира с актуален и валиден към датата на предявяването на исковете титул за собственост?

Следва ли титулярът на правото на собственост, легитимиращ се с нотариален акт за собственост, издаден по реда на чл. 587 ГПК, да доказва придобивното си основание, в случаите, когато оспорващата страна не се легитимира с актуален и валиден към датата на предявяването на исковете титул за собственост?

Как следва да се разпредели доказателствената тежест при спор за собственост в случаите, когато ищецът не се легитимира с актуален и валиден към датата на предявяването на исковете титул за собственост, а ответникът е придобил правото си по оригинерен способ и се легитимира с нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК?

Каква е тежестта и как следва да бъдат ценени свидетелските показания при установяването на фактическото владение и намерението за своене на спорния имот при положение, че по делото от насрещната страна (Държавата) не са ангажирани никакви други доказателства, оборващи тяхната достоверност и истинност, а дори напротив - свидетелските показания се намират в пълна логическа връзка със съществената част от събрания по делото доказателствен материал?

В случай, че страната в рамките на процеса (Държавата в рамките на настоящия процес) не се е справила с разпределената й доказателствена тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост за основателността на нейната претенция за собственост върху спорния имот, може ли съдът да приеме за безспорно установена претенцията й като основателна и доказана въз основа на извършване на цялостен, задълбочен и всеобхватен анализ на всички събрани по делото доказателства, значителната част от които се намират в очевидно противоречие с предявените от Държавата искове (в противоречие с твърденията на Държавата)?

Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК?

Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си само на избрани от него доказателства и да ги прецени поотделно, без да анализира в цялост събрания по делото доказателствен материал и да извърши съвкупна преценка на същия, като съобрази съдържанието на всички доказатезствени средства в тяхната съвкупност и логическата връзка между обективираните в тях данни и следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат всички доводи и възражения на страните и изрични мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?

По какъв начин следва да се афишира пред Държавата намерението за своене на даден имот (за който към момента на предявяване на иска очевидно има спор за правото на собственост върху него) в периода докато действа мораториумът и съществува ли или допустима ли е разлика с обичайната практиката на съда по отношение демонстрирането на намерението за своене?

Допустимо ли е въззивният съд при липса на въведени твърдения и/или оплаквания от която и да е от страните по делото да извършва проверка на правилността на първоинстанционното решение като излага мотиви по факти и въпроси, които не са били поставени от страните и не са били спорни между тях, или следва да се ограничи само по оплакванията, въведени с въззивната жалба?

Допустимо ли е съдът да препятства упражняването на процесуалните права и възможности на страната в производството (в частност правото и възможността на страната да оспори заключението на вещо лице) и какъв ефект има това препятстване спрямо поставеното впоследствие съдебно решение?