Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Поставеният от касационната жалбоподателка въпрос не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на мотивите на въззивното решение. В атакуваното решение не е прието, че съществува неяснота или съмнение относно действителната воля на издателя и по-конкретно относно това дали записът на заповед е издаден от ответницата Л. К. като физическо лице или същият е издаден от търговско дружество, чийто управител е тя. Изводите на състава на апелативния съд са, че процесният запис на заповед съдържа съществените реквизити по чл. 535 ТЗ, като издателят му – е индивидуализиран с трите си имена и ЕГН /независимо, че то не е част от изискуемото съдържание по чл. 535 ТЗ/. В обжалваното решение е обсъдено и обстоятелството, че предявяването за плащане на ценната книга е извършено на падежа – 31.01.2023 г. на издателя Л. К., като това е удостоверено с подписа на посоченото физическо лице и собственоръчното изписване на трите му имена. В този смисъл, след обсъждане на съдържанието на ценната книга и на отразяванията върху нея във връзка с предявяването й за плащане, съдът не е намерил да съществува неяснота относно действителната воля на издателя.

Същевременно, не би могло да се приеме, че е обосновано и съществуването на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация, а именно противоречие на въззивния акт с практика на ВКС. С решение №53 от 31.07.2019 г. по т. д. №850/2018 г. на ВКС, II т. о., на което се позовава касационната жалбоподателка, е даден положителен отговор на правния въпрос „При съмнение, породено от начина на изписване с цифри на датата на издаване на запис на заповед, може ли съдът, съобразявайки и останалата част от съдържанието на документа, да установява действителната му дата?“ Върховният касационен съд е посочил, че записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити съгласно императивната разпоредба на чл. 535 ТЗ. Императивната уредба на задължителните реквизити на записа на заповед не е пречка при съмнение, породено от начина, по който е формулирана волята на издателя, да бъде извършено граматическо тълкуване на израза, по отношение на който е налице спор, за да се установи действителната воля на издателя. Доколкото в настоящата хипотеза въззивният съд не е отрекъл принципната възможност да бъде извършено тълкуване на волята на издателя на записа на заповед, но не е намерил да съществува неяснота, че същият е издаден от ответницата като физическо лице, атакуваното решение не е постановено в отклонение от обсъдената практика на ВКС. Останалите две решения на ВКС, които са цитирани в изложението на касатора, нямат отношение към въпроса относно тълкуването на записа на заповед, и с тях не се установява съществуването на допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.