Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички релевантни доводи и възражения на страните /противоречие с решенията по т. д.№1106/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС, т. д.№811/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС и т. д.№1544/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС/;

Следва ли съдът да обоснове коя експертиза кредитира, коя не, както и да формира мотиви защо? /противоречие с решения по гр. д.№7493/2013 г. на ІІ г. о. на ВКС, гр. д.№378/2009 г. на І г. о. на ВКС, гр. д.№3194/2013 г. на І г. о. на ВКС, гр. д.№1814/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, гр. д.№1271/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС, гр. д.№1271/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС, гр. д.№7493/2013 г. на ІІ г. о. на ВКС, гр. д.№4744/2008 г. на І г. о. на ВКС, както и с т. 19 на ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС/;

Задължен ли е съдът да кредитира заключението на експертизата и то абсолютно доказателствено средство ли представлява? Задължен ли е въззивният съд да извърши собствена преценка на доказателствата и фактите по делото, включително на заключенията на експертизите и представлява ли заключението на вещото лице абсолютно доказателство по делото? /по двата въпроса противоречие с решения по т. д.№765/2008 г. на ТК на ВКС, гр. д.№699/91 г. и определение по т. д.№1523/2015 г. на І т. о. на ВКС/;

При наличие на съществени разминавания, нарушения на приложими правни норми /ЗСч и СС/, съдът следва ли да допусне провеждането на допълнителна експертиза? /противоречие с решения по т. д.№765/2008 г. на ТК на ВКС и т. д.№1465/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС/;

Следва ли да бъде прието новоузнато писмено доказателствено средство ако са налице предпоставките на чл. 266, ал. 1 ГПК? /противоречие с решението по гр. д.№1381/2012 г. на ІV г. о. на ВКС/;

Допустимо ли е разглеждането на възражение за прихващане, което не е извършено в рамките на срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба по първоначално предявения частичен иск и следва ли в неговите рамки ответникът да изчерпи всички свои възражения? /противоречие с решенията по т. д.№115/2010 г. на ІІ . о. на ВКС и т. д.№3686/2014 г. на І т. о. на ВКС/;

Как се определя стойността на дълготрайните материални активи при формиране на стойността на дружествения дял, съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ?

Как се определя историческата цена на актива и при липса на данни за нея следва ли да се определи неговата себестойност или справедлива цена? /по двата въпроса противоречие с решения по т. д.№468/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС, т. д.№1465/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС, т. д.№504/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС, т. д.№468/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС и т. д.№665/2011 г. на ВКС/;

Достатъчен ли е приватизационен договор, в който липсва изрично посочване на придобивната цена на активите, да послужи за определяне на историческата стойност на имуществото? /противоречие с решение №504/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС/;

При определяне на чистата стойност на активите на дружеството за целите на определяне на равностойността на полагащия се дружествен дял на напусналия съдружник при условията на чл. 125, ал. 3 ТЗ следва ли да бъдат взети предвид счетоводните записвания, за които има данни, че не отразяват точно и обективно действителната стойност на активите на дружеството? /противоречие с решението по т. д.№2899/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС и определение по т. д.№1344/2013 г. на ВКС/;

Следва ли да бъде извършена оценка на действителната стойност“ на активите, за да се прецени дали счетоводните записвания ги отразяват обективно? /противоречие с решението по т. д.№1465/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС/;

В случай че се установи разминаване между счетоводните записвания и действителната стойност, как следва да бъде определена равностойността на полагащия се дружествен дял на напусналия съдружник при условията на чл. 125, ал. 3 ТЗ? /противоречие с решението по т. д.№2899/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС/;

При констатирани нарушения на записванията с изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти следва ли да се прибегне до определяне на пазарната стойност на активите? /противоречие с решенията по т. д.№468/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС и т. д.№504/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС/;

За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане следва ли в този документ да е посочено освен лицето, получател на сумата, така и основанието за плащане? /противоречие с решенията по гр. д.№675/2009 г. на ІІ г. о. на ВКС, гр. д.№775/2010 г. на ІІІ г. о. на ВКС и гр. д.№1393/2014 г. на ІІІ г. о. на ВКС/.

Следва ли да се разчита единствено на представен извънреден баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ в заключението на назначено вещо лице или следва да се има предвид заключението на назначена от решаващия състав на съда комплексна счетоводна и оценителна експертиза, която да установи справедлива цена на активите, имащи значение за определяне на стойността на дружествения дял на напусналия съдружник?

Този подход дали би бил задължителен ако последният е бил мажоритарен собственик на дяловете на процесното дружество и миноритарните съдружници са се разпоредили с по-голямата част от активите скоро след кончината на мажоритарния и в хода на воденото производство по чл. 125, ал. 3 ТЗ и то на цена, която значително и в пъти надвишава посочените в баланса стойности?