Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права, трябва да се изхожда преди всичко от интересите на детето. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК следва да се преценят всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. В тази връзка въззивният съд се е позовал на легалното определение на понятието "най-добър интерес на детето", който се съдържа в пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето. Приел е, че за да бъде основателен иск с правно основание чл. 51, ал. 4 вр. чл. 59, ал. 9 СК е необходимо да бъде установено наличие на съществено изменение на обстоятелствата, при които са постановени първоначалните мерки. Позовал се е на приетото в ППВС №1/1974 г., съгласно което, промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете е налице когато са изменени обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки; когато измененията произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права или когато на практика мерките са променени. Съдът във всеки случай е длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките. В случая с бракоразводното решение между страните е било утвърдено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, по силата на което родителските права спрямо малолетното дете са предоставени на майката, на бащата е определен разширен режим на лични отношения с детето, включващ правото му да го вижда и взема всяка първа и трета седмица от месеца, от неделя - 19:00 часа до неделя 19:00 часа, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 70,00 лева. От събраните по делото доказателства се установявало, че към настоящия момент е налице изменение на обстоятелствата в сравнение с 2012 г., когато е постановено бракоразводното решение и е утвърдено споразумението между страните, изразяващо се в следното: към онзи момент детето е било на 4 години, а в момента е на 12 години и посещава училище; към момента на развода и двамата родители са живеели в едно населено място, а от около 2 години живеят в различни населени места; всеки от родителите е създал ново семейство, като от новото съжителство на майката е родено и още едно дете. Установявало се също, че през този период от време при спазване на установените със споразумението мерки и двамата родители са полагали равни грижи и са задоволявали всички потребности на детето, което е силно емоционално привързано и към двамата. От социалния доклад и гласните доказателства е видно, че и двамата родители притежават висок родителски капацитет и отговорност за детето. И двамата родители са в добро здравословно състояние и работят, като към настоящия момент майката е в отпуск за отглеждане на малко дете. И двамата разполагат с жилища, в които има обособени самостоятелни стаи за детето, обзаведени с всичко, което е необходимо за отглеждането и задоволяването на нуждите му. И двамата могат да разчитат на чужда помощ при отглеждането на детето. От събраните по делото гласни доказателства, както и от обясненията на самото дете А., се установявало, че то е в много добри взаимоотношения с новите партньори на родителите си, споделя с тях своите проблеми и разчита на помощта им. От събраните доказателства относно социалната среда може да бъде направен извод, че в извънучебно време детето има възможности за повече социални контакти, когато е при баща си в [населено място], но не е лишено от възможност за такива и при престоя си при майката в [населено място], [община]. От гореизложеното следвало, че изменението на обстоятелствата в сравнение с положението към момента на утвърждаване на споразумението между страните по чл. 51, ал. 1 СК, не налагало изменение на същото в частта му относно упражняването на родителските права. По делото не се установявало влошаване на положението на детето при майката, която упражнява родителските права по силата на споразумението, нито фактическа невъзможност на майката да упражнява родителските права или влошаване на родителския й капацитет, нито наличие на отчуждаване между нея и детето. Не е налице и влошаване на жилищните условия и материалните й възможности. Липсват каквито и да са данни майката да възпрепятства контактите на детето с бащата и да го настройва отрицателно. Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на бащата Н. Д. за оказвана принуда на А. да се грижи за малката си едноутробна сестра и за цялото домакинство, както и за системна употреба на алкохол и оказвано физическо насилие върху майката от съжителстващия с нея мъж, които да оказват отрицателно влияние върху развитието на детето. Напротив, от събраните по делото доказателства, както и от впечатленията на социалния работник, било видно, че то се чувства много спокойно при майка си. При изслушването му пред съда детето не споделя да има тревоги и притеснения, свързани с мъжа на майка си, а тъкмо напротив – заявява, че се разбира много добре с него. Не се установяват и обстоятелства, с които положението на детето би се подобрило съществено ако родителските права се предоставят на бащата. Единственото облекчение, което детето би изпитало в случай, че местоживеенето му е при бащата, било свързано с отпадането на необходимостта от ежедневно пътуване от училището в [населено място] до [населено място]. Разстоянието между двете населени места обаче не е толкова голямо /около 15 км/, че това обстоятелство да представлява дотолкова съществен фактор, който може да повлияе върху мерките относно упражняването на родителските права. От събраните доказателства се установявало, че между двете населени места има осигурен ученически превоз, както и че майката и мъжът й имат автомобили и при нужда могат да закарат или да приберат детето. Изложените съображения, че детето има намерение да учи в [населено място] след седми клас касаели бъдещо събитие, което евентуално би настъпило след около 2 години, поради към настоящия момент същото не може да бъде взето предвид при разрешаването на спора относно родителските права.