Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

за пътуване на детето в чужбина – без ограничения на пътуванията, целта, продължителността и времето, за което се провеждат. По иска по чл. 127, ал. 2 СК се поставят въпросите: при определяне на мерките относно личните отношения на детето с родителя, при когото то не живее, достатъчно ли е съдът да прецени само възрастта на детето и дневния и хранителен режим, както и нагласите на детето, или следва да съобрази и останалите критерии, включително пространствената отдалеченост на родителя с детето, нуждата от значителни транспортни разходи и време за път, усилията на родителя да осъществява такива контакти и последиците от осуетяването им от страна на другия родител; предполага ли дневният и хранителен режим на детето спазването му само от този родител, при когото детето живее, равнопоставено ли е третирането на родителите в такъв случай; допустимо ли е да се преценяват нагласите на детето към родителя и неговите близки, семейство и роднини, когато не е имало условия за изграждане на такива представи и нагласи и при липса на самостоятелно проучване на детето (в отсъствие на трети лица); в интерес на детето ли е да се определя режим на контакти, в рамките на който то да не може да осъществява контакти и с разширеното семейство по бащина линия; допустимо и в интерес на дете на 4 години ли е то да не може да посещава дома на своя баща и да се вози в неговата кола; допустимо и в интерес на детето ли е да се отказва определяне на период от дни през годината, които дете на 4 години да прекарва при бащата за осъществяване на пълноценни отношения с този родител; допустимо и в интерес на детето ли е режимът на лични контакти да е такъв, че той да може да се осъществява само на обществени места, постижима ли е целта на закона по този начин. Представят се множество съдебни актове, без да е отразено кой от тях по кой от проблемите се сочи. В голямата си част те са определения, постановени в процедурата по чл. 288 ГПК пред касационния съд, не обективират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не могат да послужат за целите на преценката по посочени текст. Също така не може да бъде извършена тази преценка и по отношение на представените съдебни актове, за които липсва отразяване за влизането им в сила.