Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

1/ „Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника?“ и 2/ „За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства?“. По тези правни въпроси е налице задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, редакция отпреди изменението в ДВ бр. 86/27.10.2017г.: ТР №1/04.01.2001г. по гр. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение №212 от 01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №226 от 12.07.2011г. по гр. д. №921/2010г. на ІV г. о., решение №157/08.11.2011г. по търг. дело №823/2010г. на II-ро търг. отд., решение №344/21.09.2012г. по гр. дело №862/2011г. на IV-то гр. отд., решение №127/05.04.2011г. по гр. дело №1321/2009г. на IV-то гр. отд., решение №554/08.02.2012г. по гр. дело №1163/2010г. на IV-то гр. отд., решение №194/18.06.2013г. по гр. дело №1100/2012г. на IV-то гр. отд., решение №214 от 15.03.2017г. по гр. дело №112/2016г. на ІV-то гр. отд. и решение №94/28.03.2014г. по гр. дело №2623/2013г. на ІV-то гр. отд., която следва да намери приложение и по настоящото дело. Според последната въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията, вкл. възраженията за прихващане, и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да не преповтаря в мотивите към въззивното решение, приетото за установено и правните изводи на първоинстанционния съд, а може да препрати към тези мотиви на първоинстанционното решение, като същевременно следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, но не като контролно-отменителна инстанция, а в качеството си на такава по съществото на спора, т. е. чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи.