Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като хипотезата, на която е даден отговор в приложеното касационно решение по гр. дело №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1023/2009 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на ВКС, ІV г. о. е различна от разгледания случай в обжалваното въззивно решение, поради което и въпросите, по които са формирани правни разрешения не са идентични – по касационното решение поставеният въпрос е относно приложението на чл. 70, ал. 5 КТ при повторното сключване на трудов договор със срок за изпитване правоотношението, по което се е развило, без промяна на съдържанието на трудовата функция, а по обжалваното пред настоящата инстанция решение поставеният въпрос е относно приложението на чл. 70, ал. 5 КТ при предхождащо сключването на процесния договор по чл. 70, ал. 1 КТ трудово правоотношение, последвано от правооотношение по договор за управление за дружеството. При липсата на идентичност на правните въпроси, не се формира противоречие в правните разрешения, приети от въззивния съд и ВКС поради различие на случаите, респективно на въпросите, които се разрешават / в този смисъл са и разясненията в ТР №1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 и ТР №2/2010/28.09.2011 г. на ОСГКТК, т. 1. По вторият от цитираните по – горе въпроси няма правно разрешение във въззивното решение и за това с поставянето му страната не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и в хипотезата на т. 1 на разпоредбата и в хипотезата на т. 3 на разпоредбата, защото общо основание за допускане на касационно обжалване е налице при произнасянето на съда по конкретен правен въпрос. В случая въпросът се въвежда с оглед становище на касатора, но не и по отношение на мотиви на съда, обусловили изхода на делото. Същите съображения са относими и към третия по реда на цитирането в настоящето определение въпрос за ограничаването на договорната свобода в описаната във въпроса хипотеза, тъй като и спрямо този въпрос не е налице произнасяне на въззивния съд. Следващия въпрос, относно релевантната продължителност на периода между двете правоотношения – по предхождащият трудов договор и възникналото по чл. 70, ал. 1 КТ трудово правоотношение засяга становището на касатора за неприложимост на чл. 71, ал. 1 КТ към процесния случай и поради това не съставлява основание по чл. 280, ал. 1 КТ. Въпросът не произтича от правни разрешения на въззивния съд, който не е обсъждал обстоятелството за релевантната продължителност на периода между двете правоотношения при прилагането на чл. 70, ал. 5 КТ. Посочените три въпроса /втори, трети и четвърти по реда на тяхното цитиране / не формират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото нямат идентичност с въпроса, на който е даден отговор в цитираното касационно решение, т. е. не са обосновани и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Определеният, като процесуалноправен от касатора въпрос, номериран в приложението с 2. не е обоснован с допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с него не е релевирано приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване. Правно несъстоятелно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в двете хипотези. Позоваването на първата хипотеза на разпоредбата /въпросите се поставят с твърдение, че са от значение за точното прилагане на закона/ е неоснователно, защото липсва обосновка - позоваване на неправилна практика или неактуална практика, респективно насоката, в която според касатора следва същата да бъде развита. Позоваването на втората хипотеза на разпоредбата е също така неоснователно, тъй като не са посочени конкретни норми, които според страната са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им /арг. т. 4 ТР №1/2009 г. на ОСГКТК/, а се излагат съображения за неприложимост на чл. 70, ал. 5 КТ към процесния случай или за субсидиарно приложение на чл. 26, ал. 4, предл. второ ЗЗД, без да се обоснове необходимостта от субсидиарното приложение на норма на ЗЗД към правоотношение, което се регулира от специален закон – КТ и без да се свързва това виждане на касатора с правните разрешения на въззивния съд.