Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

кои лица са „трети“ по смисъла на чл. 181 ГПК, като се основава и на друга практика на ВКС по този въпрос. Въззивният съд също е изложил в решението си съображения какво се разбира под трети лица по смисъла на чл. 181 ГПК, като се е позовал на същото решение №235 от 4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №176/2010 г., II г. о., на което се основава и посоченото от жалбоподателя решение №17 от 13.06.2019 г. на ВКС по т. д. №1104/2018 г., I т. о. Съответен на тази практика на ВКС е изводът на въззивния съд, че договорът от 15.07.2008 г. няма достоверна дата по отношение на ответника „Булвес 77“ ЕАД, който е такова „трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, спрямо което достоверната дата следва да се докаже от лицето, което черпи права от този договор, т. е. от „Скорпио“ ООД /в несъстоятелност/. Дружеството „Булвес 77“ ЕАД черпи права върху спорните вещи от длъжника в изпълнителното производство „И.“ ООД въз основа на постановлението за възлагане от 01.07.2014 г., което има достоверна дата, тъй като тя е част от официален диспозитивен документ. Неговите права не могат да бъдат засегнати от сделка, с която същият праводател /“И.“ ООД/ е прехвърлил на другиго /Б. Н./ същите вещи въз основа на частен документ, който може да бъде и антидатиран. Затова чл. 181 ГПК изисква доказването на достоверна дата на този частен документ от лицето, което се ползва от него. В съответствие със закона и практиката на ВКС по прилагането му въззивният съд е изследвал кой е най-ранният момент, в който би могъл да бъде сключен договорът между “И.“ ООД и Б. Н. за продажба на процесните вещи и е достигнал до извода, че това би могло да бъде най-рано през 2014 г., когато Б. Н. се е позовал на него в жалбата си срещу постановлението за възлагане по изпълнителното дело 20131630420056.