Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1) задължен ли е въззивният съд служебно по реда на чл. 59, ал. 6 СК да назначи съдебно-психологическа експертиза, когато при разглеждане на спор за родителски права е установен синдром на родителско отчуждение към единия от родителите, но първоинстанционният съд не е допуснал изслушването ѝ; и 2) задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителски права да изследва служебно разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред, и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните. От страна на жалбоподателката се твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като се сочи и разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но същевременно се поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №222/24.06.2015 г. по гр. дело №6894/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, а вторият – в противоречие с решение №244/23.10.2018 г. по гр. дело №1434/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и тълкувателно решение (ТР) №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. е. – навежда се допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.