Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е обуславящ правните изводи на въззивния съд, но същият не е решен в противоречие с практиката на ВКС. По въпроса относно грубата небрежност, приноса и определянето на процента на съпричиняване има формирана задължителна практика на ВКС, включително и сочената от касатора. Според тази практика грубата небрежност представлява неполагане на дължимата грижа, която и най-небрежният би положил. Процентът на съпричиняване се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които са допринесли за резултата и съотношението между тях. Съдът е длъжен да изложи мотиви относно правнорелевантните факти след преценка на доказателствата като обоснове кои факти въз основа на кои доказателства счита за осъществени и съответно кои факти не са се осъществили поради липсата на доказателства. В случая въззивният съд е тълкувал материалноправните и процесуалноправните норми в съответствие със задължителната практика на ВКС като е приел, че работникът действа при груба небрежност само в случаите когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка; посочил е, че в случая действията на ищеца – качване на платформата на камиона, въпреки установената забрана, с която е бил запознат, обосновават извод за проявена груба небрежност; обосновал се е, че определя процент на съпричиняване от петдесет на сто като е преценил всички обстоятелства, механизма на настъпване на трудовата злополука и най-вече фактът, че причина за настъпване на трудовата злополука е и (а не само това), че пострадалият се е качил на платформата на камиона, в нарушение на утвърдената от работодателя инструкция. Предвид изложеното по поставения въпрос въззивният съд не е нарушил задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалата част на изложението на практика съдържа описание на фактите, осъществили се и установяващи противните на възприетите от съда изводи според собственото на касаторите виждане за тяхната взаимовръзка и тълкуване. Следва да се отбележи, че несъгласието на касаторите с изводите на съда представлява оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение – основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на решението до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.