Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

1. Подлежи ли на преценка за неравноправност клауза от договор за ипотечен банков кредит, определяща валутата на кредита и валутата, в която следва да се връщат погасителните вноски, която е част от основния предмет на договора за кредит и която е написана на ясен и разбираем език. 2. В хипотезата на банков кредит, сключен в чуждестранна валута /швейцарски франкове/, по който цялата сума фактически е предоставена за ползване на кредитополучателя в лева, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит и по който задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута /швейцарски франкове/, счита ли се договорът сключен в националната валута на страната и в коя валута се дължи връщане на кредита. 3. Ако дължимата по договор за валутен банков кредит парична сума, която е предмет на предявената искова претенция, е уговорена в чуждестранна валута, може ли съдът да присъди нейната левова равностойност. 4. Когато договор за ипотечен банков кредит е сключен в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и е уговорено погасителните вноски да са в същата валута, при което потребителят може да избере да си набави необходимото количество чуждестранна валута не само от кредитодателя по договора – банката, а и от трето лице, неравноправна ли е договорната клауза за съгласие на потребителя с промяната на валутния курс, когато е избрал да си набави валута от банката – кредитодател по договора. 5. За сметка на коя страна е валутният риск при понижаване на курса на чуждестранната валута спрямо лева/евро, ако в договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят поема целият валутен риск при повишаване на курса на чуждестранната валута, но не е изрично записано, че кредитодателят поема риска при понижаване курса на валутата и означава ли това, че целият валутен иск се поема от кредитополучателя. 6. Налице ли е значително неравновесие между правата на кредитополучателя – потребител по договор за валутен банков кредит и правата на кредитодателя – банка, когато валутният риск от понижение на валутния курс на швейцарския франк спрямо лева/евро се поема от банката, а валутният риск от повишаване на този курс се поема от кредитополучателя, за който риск той изрично е предупреден в договора за банков кредит, т. е. налице ли е неравновесие между правата на кредитополучателя – потребител и кредитодателя – банка, когато валутният риск е разпределен между двете страни по договора за банков кредит. Спрямо първите три въпроса се поддържат селективните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.