Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, които да съдържат отговор на съществените въпроси, поставени за решаване, а именно: за конкуренцията между марките, твърденията на ищеца за приоритет на по-ранната национална марка, сходството между марките, твърденията за непротивопоставимост на вписания лицензионен договор относно марката на Общността с предишния й притежател? Цитирани са в обосноваване на допълнителния критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК ППВС №1/53г., ППВС №1/85г. и ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. По така формулирания въпрос настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване, доколкото противоречие с посочените задължителни постановки не се констатира. Съдът е съобразил наличието на регистрирани национална словна марка с притежател ищеца и фигуративна марка на Общността, върху която ответникът разполага с лицензионни права към релевантния за твърдяното нарушение период; приел е за неоспорено от ответника твърдяното от ищеца обстоятелство, че произвежда една и съща с предлаганата от ищеца стока – крем за бръснене, която предлага на пазара с описаната от ищеца опаковка; изложил е съображенията си /с позоваване на материално правни норми от националното и общностното законодателство, касаещо търговските марки/ защо счита, че осъществяваното от ответника ползване на защитения с националната марка словен знак „К.“ не може да бъде възприето като противоправно нарушаване правата на ищеца, произтичащи от регистрацията на тази марка. Доколко изводите на въззивната инстанция са основани на правилно възприета фактическа обстановка и относими към нея материално-правни норми – това е въпрос по правилността на решението, която се преценява във фазата след допускането на решението до касационно обжалване.