Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му. В случая в хода на процеса /след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд /чл. 147, т. 2 ГПК/ ответницата Ф. Т. е придобила идеални части от процесния терен и е станала съсобственик в дворното място. Този факт е съобразен в решението на ВКС, като е посочено, че като съсобственик в процесния имот, ищецът Б. има правото да не допуска трети лица да паркират автомобилите си в имота, но това право е непротивопоставимо на другите съсобственици. С оглед на това не може да се приеме, че ответницата не е станала причина с поведението си за завеждане на иска, поради което Т. няма право на разноските по делото за първоинстанционното производство по иска с правно основание чл. 109 ЗС. По отношение на разноските за касационното производство следва да се посочи, че договорът за правна защита и съдействие е с дата 05.02.2025 г. В него не е конкретизирано, каква част от уговореното адвокатско възнаграждение в размер на общо 3000 лева е заплатена по всеки един от исковете – за защита срещу предявения срещу Т. /главен/ и по предявен от нея насрещен иск. При липсата на конкретна уговорка съответните части следва да се определят според съотношението на обжалваните интереси /определение №176/02.08.2022 г. по ч. гр. д. №488/2022 г., II г. о./. В производството по чл. 288 ГПК пред ВКС въззивното решение в частта относно насрещния иск не е било допуснато до касационно обжалване. Ето защо адвокатското възнаграждение за осъществената защита на Т. пред касационната инстанция по предявения срещу нея главен негаторен иск следва да се определи като половината от общо заплатеното адвокатско възнаграждение по договора от 05.02.2025 г. Същото възлиза на сумата 1500 лева и в този размер следва да се присъди на касатора. Разноските за държавни такса за разглеждане на касационната жалба, които следва да се присъдят на касатора, също следва да се редуцират на общо 65 лева /2015 лева плюс 50 лева/. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК вече е разгледано в решението. Съдът се е произнесъл по възражението на ответника по касация за намаляване на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция поради прекомерност, като го е приел за неоснователно. Ето защо последващо възражение в същия смисъл не може да бъде уважено. В заключение дължимите от Г. Б. на Ф. Т. разноски за касационната инстанция възлизат на общо 1565 лева, вместо присъдените с решението 3080 лева. Основателно е и искането на този молител по отношение на разноските, които следва да му се присъдят за защитата му по главния иск по чл. 109 ЗС за първоинстанционното производство с оглед приетото по – горе за относно отговорността за разноски при настъпилия в хода на производството правнорелевантен факт, обусловил изхода на спора впоследствие. Разноските за първоинстанционното производство по предявения от него иск по чл. 109 ЗС /адвокатско възнаграждение и заплатени държавни такси/ следва да му се присъдят в размер на общо 880 лева, както се установяват от приложените доказателства, поради което и в тази част решението следва да бъде изменено. В останалата част молбата на Г. Б. е неоснователна.