Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

не следва да се допуска касационно обжалване. Съгласно дадените в разяснения в т. 1 ТР №1/19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, защото именно въпросът като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Съдът не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Доводите за неправилност, развити в жалбата и изложението към нея не могат да бъдат обсъждани, доколкото в производството по чл. 288 ГПК съдът не извършва проверка за законосъобразност на обжалвания акт. За пълнота може да се посочи, че не може да бъде споделен довода на касатора, че работодателят няма задължение /особено когато това не е напълно възможно/ да установи фактите по деянието, защото относно разпределението на доказателствената тежест при трудовите спорове практиката единно приема, че работодателят е този, който следва да установи в какво се изразява допуснатото от работника нарушение на трудовата дисциплина, за което той е наложил наказание. Приетото в цитираното от касатора решение по гр. д.№1328/2012г. на ІV г. о. е в същия смисъл с пояснението, че „обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта. В случая тези документи са двата доклада /с №93-00-3232 от 19.11.2015г. и /№93-00-3468 от 9.12.2015г./, изготвени въз основа на оглед, извършен една седмица след посочената дата на нарушението, за които въззивният съд е приел, че не са надлежни доказателства за установяване на конкретните факти, въз основа на които работодателят е приел, че работникът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина. Неоснователен и е довода за произнасяне от въззивния съд извън предмета на сезиращата жалба, пред вид липсата на доводи за недоказаност на нарушенията. В случая първоинстанционният съд не се е произнасял по съществото на спора, като е приел, че процедурата по чл. 193 КТ не е спазена за нито едно от нарушенията. Въззивният съд е приел, че за три от тях работникът е дал обяснения, което е станало причина, относно тях той да се произнася по същество, като обсъжда представените доказателства за извършването им. Доколкото правното основание на издадената заповед за уволнение е чл. 190, т. 3/системни нарушения на трудовата дисциплина/ и т. 7/други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ КТ, за да бъде същата законосъобразна, по делото е следвало работодателят да установи наличието на посочените състави. При извод на въззивния съд за липса на установено от работодателя нарушение, което ищецът да е допуснал на 6.11.2015г., съставът на чл. 190, т. 3 КТ, изискващ наличие на установени три или повече нарушения на трудовата дисциплина, не може да бъде осъществен дори и при съобразяване от страна на съда на нарушението, за което вече е било наложено наказание „предупреждение за уволнение, със заповед №110 от 11.08.2015г. Относно установеното като извършено от ищеца нарушение на 4.12.2015г., изводът на въззивният съд е, че по критериите на чл. 189 КТ, то не покрива състава на чл. 190, т. 7 КТ. Касаторът оспорва правилността на този извод, но доколкото преценката на критериите на чл. 189 КТ е конкретна и изисква обсъждане на ангажираните по делото доказателства, същата – без конкретно поставен от касатора въпрос, не може да бъде предмет на настоящето производство по допустимост. Не дават основание за друг извод и цитираните от касатора решения по гр. д.№3731/2013г. и гр. д.№227/2009г., доколкото те са постановени при друга фактическа обстановка.