Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

1) относно задължението на въззивния съд да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия в първата инстанция; 2) относно задължението на съда да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; 3) относно задължението на въззивния съд да събере всички относими и допустим доказателства, да събере и обсъди доказателствата, които са поискани от ищеца още в първоинстанционното производство, но не са били допуснати поради процесуално нарушение; 4) кое лице е материалноправно легитимирано да отговаря за вреди, причинени от вредното въздействие на водите на река, настъпили поради бездействие на областния управител по отношение изпълнение на правомощията му по защита от вредното въздействие на водите и поддържане на речните диги, в хипотезата, когато претенцията е насочена срещу непосредствения причинител на вредите, а не срещу възложителя, и съответно – срещу лицето, упражняващо надзор над чужда вещ, а не срещу собственика на вещта; и 5) относно приложението на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД и отговорността за непозволено увреждане по двата състава. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези правни въпроси в противоречие, както следва: първия въпрос – с т. 5 ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №181/14.06.2012 г. по гр. д. №96/2012 г. на II-ро гр. отд. на ВКС; втория въпрос – с решение №109/13.07.2016 г. по търг. д. №1050/2015 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение №724/30.11.2010 г. по гр. д. №507/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение №512/29.06.2010 г. по гр. д. №1082/2009 г. на I-во гр. отд. на ВКС; третия въпрос – с ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №255/11.07.2011 г. по гр. д. №587/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №63/13.02.2012 г. по гр. д. №361/2011 г. на I-во гр. отд. на ВКС и решение №304/01.10.2015 г. по гр. д. №2460/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; четвъртия въпрос – с решение №503/21.07.2010 г. по гр. д. №1069/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС; и петия въпрос – с решение №309/04.06.2014 г. по гр. д. №1354/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, ППВС №17/18.11.1963 г. и ППВС №4/30.10.1975 г. По отношение на четвъртия правен въпрос касаторът навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.