Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

за това прилага ли се закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ спрямо ищеца, се сочи, че условие за нея е кумулативното наличие на сключен КТД от работодателя и синдикална организация, в който договор да е предвидена закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, и работникът или служителят да е член на синдикалната организация, страна по КТД, към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, или да се е присъединил към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ; за установено е счетено, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е съществувал КТД, сключен между работодателя и няколко синдикални организация, между които и КТ „Подкрепа, с предвидена закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Счетено е, че синдикалната секция на НЖС в „Холдинг БДЖ“ ЕАД няма характер на синдикална организация при касатора, като обстоятелството, че касаторът е дъщерно дружество на холдинга не превръща ответното дружество в структурна част на холдинговото такова; холдинговото дружество осъществява контрол върху дъщерното чрез размера на притежаваните от него акции или дяловете от капитала или чрез определяне пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния съвет; дъщерното дружество е самостоятелно юридическо лице и по аргумент от пар. 1, т. 1 ДР КТ, е самостоятелен работодател с отделни предприятия по смисъла на пар. 1, т. 2 ДР КТ. Подчертано е, че в чл. 333, ал. 4 КТ не се изисква работникът или служителят да е член на синдикална организация в предприятието, а дори е дадена възможност и за облагодетелстване от правилата на КТД на нечленове на синдикат, присъединили се към КТД; в самия КТД, чл. 11, ал. 3, от закрилата, предвидена в него, се ползват служители, които са членове на синдикат, страна по КТД, без да се поставя допълнително изискване да са членове на синдикална секция именно в предприятието на касатора; аргумент за този извод се черпи и от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 КТ – КТД има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора; според правилата на Устава на Националния железничарски синдикат към КТ „Подкрепа, ако ищецът е член на която и да е от синдикалните секция на НЖС, то същият е член и на НЖС към КТ „Подкрепа и като такъв за него намират приложение договорените в КТД клаузи, в т. ч. разпоредбата на чл. 11, ал. 3 КТД в процесния случай. Тъй като не е спорно, че ищецът е член на синдикална секция на НЖС „Подкрепа при „Холдинг БДЖ“ ЕАД, той следователно е бил член и на НЖС към КТ „Подкрепа, който е страна по сключения с касатора КТД; в представено по делото удостоверение, издадено от председателя на синдикалната секция на НЖС „Подкрепа, е посочено, че ищецът не само е бил член на НЖС към КТ „Подкрепа в централата на холдинга, но и в централата на дъщерното дружество – касатор, т. е. установено е, че ищецът е бил член и на синдикалната секция на синдикалната организация в предприятието на касатора, и въпреки че касаторът е оспорил това обстоятелство, не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че ищецът е член единствено на съответната синдикална секция в централата на холдинга. Прието е, че от страна на работодателя не са ангажирани доказателства дори да се е опитал да преодолее закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ като поиска писмено съгласие от компетентния колективен орган на синдиката; подписаната от ищеца декларация, в която е заявил, че е запознат с предвидената в чл. 333 КТ закрила при наличието на някое от изброените в самата декларация обстоятелства, не е достатъчна сама по себе си да освободи работодателя от задължението да установи дали ищецът се е ползвал от закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като ищецът не е направил изрично изявление, че не се ползва от тази закрила – хипотезата на ал. 4 не е включена в изброените обстоятелства, за които ищецът е декларирал, че не са налице за него.