Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в изложението нямат претендираното от страната значение и не обуславят селектирането на жалбата. В първата си част (№1-3) същите са формулирани според твърденията на касатора, като във формулировката им са предпоставени факти и обстоятелства, които не са приети за установени и доказани по делото. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с анализа и оценката на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на 3 Актът е постановен на 10.06.2024 съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Във втората си част (№4-5) не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС, съгласно която при определяне на режим на лични отношения съдът не може да бъде пасивен, той следи служебно за интереса на детето и поради това в споровете за родителски права и режима на лични отношения той не е обвързан от желанията на детето или от предложенията на родителите. Константно в тази връзка се приема, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи определянето или промяната на режима на личните отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно (вж. - решение №147/04.06.2014 г. по гр. д. №1557/2014 г., ІІІ г. о., решение №217/27.05.2015 г. по гр. д. №6851/2014 г., ІV г. о., решение №36/20.03.2015 г. по гр. д. №4794/2014 г., ІІІ г. о., решение по гр. д. №59/2018 г., решение по гр. д. №2396/2017 г. и др.). Същността на понятието „промени в обстоятелствата е разяснена в т. 5 ППВС №1/1974 г. По вътрешното им съдържание новите обстоятелства могат да имат различно проявление. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата, до жилищните или битовите условия, като съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. Най-добрият интерес на детето определя решението на съда по мерките за личните отношения, а въззивните функции се осъществяват и в защита на публичен интерес предвид указанията, дадени в т. 1 и т. 3 ТР №1/2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. В обжалваното въззивно решение не е приложен различен подход, а напротив - съобразени са указанията на ППВС №1/1974 г., както и установената практика на ВКС по този вид дела. Отчитайки правото и естествената потребност на всяко дете да общува и с двамата си родители, 4 Актът е постановен на 10.06.2024 въззивният съд е посочил, че с оглед установените по делото обстоятелства, липсва релевантна по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК промяна, която да налага промяна в установения режим на лични отношения между бащата и трите момчета. Поисканото ограничаване на режима за контакти с децата не е обусловено от обективни пречки, затруднения, или липса на битови или други възможности при ищеца. Неразбирателствата между родителите не следва да са повод и причина да не се запазят и стимулират добрите отношения и по честите лични контакти с бащата, който притежава нужния родителски капацитет и възможности да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието на момчетата. Още повече във възраст, когато им е необходим мъжкия пример на поведение и е установено, че средата при бащата не е рискова за децата и обективно не налага промяна в посока - ограничаване на контактите помежду им. Не е налице и поддържаното от жалбоподателят основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Във фазата по допускане на касационната жалба Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Той може да направи извод за възможна очевидна неправилност, когато такава следва пряко от съдържанието на самото решение. В случая, жалбоподателят не сочи в изложението си доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. Не могат и служебно да бъдат изведени правни въпроси, които обуславят очевидна неправилност на решението, доколкото поначало касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените в касационната жалба основания, с изключение на служебното му задължение, както е в случая по спора за родителски отношения - да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Поради това, обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен. При този изход на спора, жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение