Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Следва ли да се приложи изключението, предвидено в чл. 165, ал. 2, изр. 2, предл. първо ГПК относно неприложимостта на изискването за наличие на документ, поставящ начало на писмено доказателство, по отношение на съпруг, който не е страна по договор за дарение, сключен между другия съпруг и претендиращите привидността на договора дарители? Съпругът, който не е страна по оспорения като привиден договор за дарение в полза на другия съпруг явява ли се трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. 2, предл. първо ГПК?“; „Длъжен ли е съдът служебно да се произнесе с мотивите си относно нищожността на сделка, чиято прикритост е предмет на доказване в хода на процеса?“; „Длъжен ли е съдът служебно да събери допълнителни доказателства, при условие че от събраните по делото, приети за недопустими свидетелски показания, се навеждат твърдения относно нищожността на договор за дарение поради противоречието му с добрите нрави?“; и „В случай че не е отправено конкретно възражение относно доклада на първоинстанционния съд, но ищецът е поискал събирането на допълнителни доказателства за установяване на релевантни за спора обстоятелства, длъжен ли е въззивният съд да допусне това доказателствено искане, при условие че впоследствие в решението си се позове на недоказаност именно на тези обстоятелства, които не са били разпределени в доказателствена тежест на ищеца в рамките на първоинстанционното производство?“. Според касаторите тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.