Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за допускане на касационно обжалване: 1/. Следва ли килия №108в Затвора в гр. Ловеч през периода от 16.10.2018 г. до 20.10.2020 г., през който ищеца К. И. Г. изтърпява наказание лишаване от свобода, да отговаря на изискванията на чл. 3 ЗИНЗС за осигуряване на минимални благоприятни условия за живот съгласно изискванията на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода и да бъде в съответствие с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС?; 2/. При наличие на изискванията на специалните закони – разпоредбите на чл. 196 ЗУТ и Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и направено доказателствено искане за представяне от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията на т. н. акт 16 за въвеждане в експлоатация на Затвора [населено място], обосновани ли са правните изводи на съда да почиват на справка рег. №1204, екз. 1/23.03.2022 г. изготвена Началника на Затвора – Ловеч, за наличието или не на изискуем минимум жилищна площ на една килия?; 3/. Допустим ли е отказът за събиране на доказателства от страна по делото, чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да установи размерът на килия №108в Затвора в Ловеч и с какво е оборудвана, когато предмет е твърдяно нарушение на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС и чл. 3 ЗИНЗС от страна на ответника?; 4/. Преценявайки осигурената минимална жилищна площ, следвало ли е съдът да извади от квадратурата на килията, в която е бил настанен ищеца оборудването като легло, маса, тоалетна, шкаф и допълнително поставена решетка в килията, без да ползва познанията на вещо лице, което непосредствено да установи фактите, твърдени от ищеца и разпитаните двама свидетели по делото, за да обоснове правен извод за осигурена минимална жилищна площ?