Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от съществото на спора и дейността му се изчерпва с преценката дали са налице или отсъстват предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е подчертано в т. 1 ТР №2/28.09.2011 г. по тълк. д.№2/2010 г. на ВКС, ОСГТК, този вид актове обективират специфична дейност на касационния съд, която е различна от правомощията му като трета редовна инстанция, доколкото изводите на съда и крайният резултат от проверката не се отнасят до правилността на атакувания съдебен акт. Съгласно чл. 296, т. 3, предл. първо ГПК постановяването на определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, води до влизане на решението в законна сила. При това влизането в сила на решението не е поставено в зависимост от изтичането на срок за обжалване на определението (за разлика от регламентацията по чл. 296, т. 2, предл. трето ГПК), което означава, че то настъпва от датата на постановяването на определението по чл. 288 ГПК. От този момент въззивното решение поражда предвидените в чл. 297 ГПК и сл. последици, които са пречка за последващия му инстанционен контрол. Това от своя страна препятства обжалването на определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като ако частната жалба срещу него бъде уважена, би се стигнало именно до такъв инстанционен контрол на влязлото в сила решение. Ето защо постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение на Върховния касационен съд, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, е окончателно и не подлежи на последваща инстанционна проверка за законосъобразност, а евентуално подадената срещу такъв акт частна жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.