Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са свързани с доказателствената сила на счетоводните книги. В цитираната съдебна практика е възприето, че доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Ето защо доказателствената сила на счетоводните книги следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 182 ГПК. Такава преценка е извършена от въззивния съд при обосноваване на решаващите му изводи. Основният аргумент е изведен от обстоятелството, че към момента на сключване на договора за дарение, с който се легитимира, ищецът не е имал качеството на управител на дружеството – собственик на вещта. Взетите решения, обективирани в протоколите от 21.12.2015 г. и 22.12.2015 г., подлежащи на вписване в търговския регистър имат незабавно действие във вътрешните отношения между органите на дружеството и съдружниците, т. е. те пораждат действие от момента на тяхното вземане и това действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ, конститутивният ефект на което е по отношение на трети лица. В този смисъл е установената съдебна практика, обективирана в следните решения на ВКС: №690 от 03.12.2008 г. по т. д. №349/2008 г. на ІІ т. о., №135 от 09.11.2009 г. по т. д. №184/2009 г. на І т. о., №39 от 15.04.2011 г. по т. д. №526/2011 г. на І т. о., №90 от 11.09.2009 по т. д. №439/2008 г. на ІІ т. о., №100 от 04.06.2010 г. по т. д. №799/2009 г. и №86/01.09.2017 г. по т. д. №10688/2016 г. на ІІ т. о. Направеният в обжалваното въззивно решение извод е в съответствие с тази практика.