Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. „Длъжен ли е съдът служебно да следи за привидността на цената на правна сделка, която е от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за привидността /т. е. нищожността/ само ако заинтересованата страна е направила възражение за привидност на цената/нищожност?“; 2. „При какви предпоставки могат да се релевират за първи път пред въззивния съд нови възражения, които ответникът-въззивник е пропуснал да направи в рамките на преклузивните срокове пред първата инстанция?“; 3. „Допустимо ли е възивният съд да се произнася по ненаправено от страната възражение и извън оплакванията наведени във въззивната жалба?“; 4. „Следва ли без да е проведено производство по оспорвате на официален документ, съдът да зачете обвързващата го доказателствена сила, съобразно правилото на чл. 179, ал. 1 ГПК?“; 5. „Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото по отделно и в съвкупност, както и доводите на страните?“; 6. „Длъжен ли е съдът да прецени направеното от страната или неин представител признание на факт с оглед на всички обстоятелства по делото?“; 7. „Може ли въззивният съд да основе решението си на общоизвестни факти, които с нарочен акт не е съобщил на страните?“ и 8. „Може ли само въз основа на различията в цената по предварителния договор и тази по нотариалния акт и без да са изследвани останалите предпоставки по чл. 17 ЗЗД да направи извод за симулативност на цената по окончателния договор?“. Сочи че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първият с Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. д. №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, вторият с Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, третият с решение №83/29.04.2014 г. по гр. д. №1463/2013 г. на ВКС, III г. о., решение №65 от 30.07.2014 г. по т. д. №1656/2013 г. на ВКС, II т. о. и решение №47 от 19.06.2019 г. по гр. д. №1012/2018 г. на ВКС, II г. о., четвъртият с решение №76 от 10.07.2012 г. по т. д. №490/2011 г. на ВКС, I т. о. и решение №261/24.03.2010 г. по гр. д. №362/2009 г. на ВКС, I г. о., петият с решение №63/28.06.2019 г. по гр. д. №2296/2018 г. на ВКС, II г. о., решение №28 от 06.03.2019 г. по т. д. №205/2018 г. на ВКС, II т. о., решение №65 от 12.03.2018 г. по гр. д. №2589/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение №209/20.02.2018 г. по т. д. №1096/2017 г. на ВКС, I т. о., шестият с решение №134 от 05.08.2019 г. по гр. д. №3482/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение №65 от 30.07.2014 г. по т. д. №1656/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №98/21.03.2011 г. по гр. д. №952/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение №271 от 03.10.2014 г. по гр. д. №66/2014 г. на ВКС, IV г. о., седмият с решение №274 от 13.12.2011 г. по гр. д. №1514/2010 г. на ВКС, II г. о. и осмият с решение №86 от 18.07.2011 г. по т. д. №682/2010 г. на ВКС, I т. о.