Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

- за доказателственото значение на емлячните регистри и нотариалните актове, жалбоподателят се позовава на практика на ВКС по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ – решение №446/10.01.11г. по гр. д.№655/2010 г. на ВКС, ІІ ГО; решение №223 от 10.05.10г. по гр. д.№205/2009г. на ВКС, ІІ ГО; решение №498/11.06.2010г. по гр. д.№840/2009г. на ВКС, І ГО и др. В тези решения е разяснена принципната възможност, в производството по искове за признаване правото на възстановяване на земеделски земи и гори, собствеността върху тях да може да се доказва със същите доказателства, които са допустими и пред поземлената комисия, сега ОСЗ, т. е. не само с преки доказателства като нотариалните актове например, но и с косвени доказателства, предвидени в закона, каквито са емлячните регистри, стопанските карти и списъци към тях, удостоверения за дялово участие и др. Когато обаче предмет на делото е спор за собственост на имот, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ, съдът е длъжен да обсъди и другите доказателства, представени от насрещната страна, която не е участвала в административното производство по възстановяване на собствеността, като се произнесе и по нейните възражения и доводи. В резултат на това обсъждане съдът може да не зачете доказателства, които са били достатъчни за производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. В настоящия случай дори и нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1926г. в полза на [община] не е бил зачетен от съда по предявения отрицателен установителен иск, като са изложени съображения, че гората, предмет на този нотариален акт, е имала статут на балталък, т. е. била е държавна собственост и не би могла да бъде придобита по давност, като са отчетени и всички останали писмени доказателства по делото, от които следва, че още преди Конституцията от 1947г. гората е била третирана като държавна собственост. Ето защо по поставения въпрос за доказателственото значение на документите няма противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС, която касае други производства, различаващи се по своя предмет и цели от производството по исковете за собственост. Обратно – обжалваното решение съответства изцяло на практиката на ВКС по въпроса за собствеността върху балталъците и за доказателственото значение на емлячните регистри, в които фигурират такива имоти – виж решение №959 от 13.01.2010г. по гр. д.№3319/2008г. на ВКС, ІІ ГО; решение №563 от 17.11.2009г. по гр. д.№3486/2008г. на ВКС, ІІ ГО; решение №354/25.06.2010г. по гр. д.№152/2009г. на ВКС, ІІ ГО; решение №203/27.06.2011г. по гр. д.№178/2011г. на ІІ ГО.