Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1) за процесуалната допустимост на иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, респ. за процесуалната допустимост на постановеното по такъв иск съдебно решение в случаите, когато ищецът не е страна по договора, респ. налице ли е правен интерес от предявяването на такъв иск за нищожност на целия договор, и чии права брани ищецът с предявяването на такъв иск; 2) следва ли съдът да изследва в пълнота въпроса за собствеността при установителен иск за собственост и да се произнесе с решение, или е възможно да постанови прекратително определение, като аргументира прекратителни основания с основания по същество; 3) към кой момент се изследва и преценява валидността на договорите; 4) при каква степен на явна нееквивалентност на престациите сделката е нищожна, поради накърняване на добрите нрави; 5) симулативна ли е сделка, по която продажната цена не е била платена, респ. била е значително намалена (с над 40%); длъжен ли е съдът да се произнесе по така направеното възражение и с какъв акт; 6) към кой момент се преценява чия е собствеността на имотите, предмет на договорната ипотека с оглед условията за нейната действителност; 7) длъжен ли е съдът да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните от значение за разрешаване на спора по делото; 8) при необорен по съответния за това ред нотариален акт, има ли той доказателствена сила за собствеността на имота, докато съществува в правния мир. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.