Определение №****/**.**.2012 по дело №****/2012

е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/2009[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява изложеното разбиране по поставените въпроси, обективиращо защитната й теза, което и по принцип няма относимост към лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора, обективиращи оплакване за неправилност на обжалваното определение, така определени и от него / като несъгласие с изводите на въззивния съд/ се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, поради което са ирелевантни към настоящето производство. Освен това и поддържаното от страната в изложението й не е било съобразено с изрично приетото от съда във връзка с приложението на чл. 29 ЗТР, за който/ в съответствие с посоченото от касаторите/ е прието, че липсва изрично очертаване на кръга пасивно легитимирани лица, но съдът след тази констатация подробно е мотивирал защо посочените от ищеца ответници не могат да отговорят по него- нито А., която е орган, който осъществява тази дейност, нито назначения служебно ликвидатор. Отчетена е и липсата на правен интерес. Или изложеното от страната не обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. Доколкото съдът е отчел единствено липсата на конкретизация на вида порок на вписването, във връзка с изложеното именно от ищеца след провеждане на производство по отстраняване недостатъците на исковата молба, то и разглежданите от касаторите правни фигури – на евентуално съединение на искове нямат относимост към мотивите на обжалвания съдебен акт, а оттам са и ирелевантни спрямо основанията за допускане на касационно обжалване.