Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

за това предвижда ли Конвенция №55 относно задълженията на корабопритежателя при болест или злополука на моряците, 1936 година задължение за корабопритежателя да заплаща обезщетение при настъпила на кораба смърт на наетия по трудов договор моряк и ако да в кои случаи, при какви условия и в какъв размер. В тази връзка в чл. 2 Конвенцията е предвидено, че задълженията на корабопритежателя по нея трябва да покриват следните рискове, а именно-болест или злополука, настъпили между датата, уговорена в трудовия договор за започване на службата и изтичането му и смърт, настъпила от такава болест и злополука. Същевременно в чл. 4е предвидено, че помощта на корабопритежателя следва да бъде до излекуването на болния или увредения от злополуката или до установяване на постоянния характер на болестта или на постоянна нетрудоспособност, т. е. помощта е ограничена по време като не обхваща неблагоприятните последици от болестта или злополуката, които ще настъпят след установяване на постоянния характер на болестта или нетрудоспособността. Самият размер на помощта в случаите, когато болестта или злополуката причиняват нетрудоспособност обхваща трудовото възнаграждение на моряка докато той пребивава на борда на кораба и когато увреденият издържа семейство, цялото или част от възнаграждението съобразно предписаното от националното законодателство от момента на слизането от кораба до излекуването или до установяване на постоянния характер на болестта или на постоянна нетрудоспособност (чл. 5 Конвенцията). Наред с това, корабопритежателят е длъжен да поеме разходите за репатриране на всеки болен или пострадал от злополука, свален от кораба по време на пътуване. От тези разпоредби може да бъде направен извод, че е касае до задължение на корабопритежателя за покрие разходите на моряка в посочените по-горе случаи, т. е. корабопритежателят е задължен да заплаща пълния или в определени случаи-частичния размер на трудовото възнаграждение до определен момент, както и да покрие евентуалните разходи по репатрирането като тези задължения имат договорен характер и произтичат от сключения между него и моряка трудов договор. Единственото задължение на корабопритежателя в случай на смърт, настъпила на борда или на сушата, е предвидено в чл. 7 Конвенцията, съгласно, който корабопритежателят трябва да понесе разходите за погребение в случай на смърт, настъпила на борда или на сушата, когато преди смъртта си починалият би могъл да претендира за помощ за сметка на корабопритежателя, като чл. 10 Конвенцията дава възможност корабопритежателят да се освободи от това си задължение, доколкото същото е поето от органи на държавната власт. Конвенцията обаче не предвижда изрично задължение на корабопритежателя да заплаща обезщетение за вреди в случай на смърт на моряка, извън това по чл. 7 от същата. Такива вреди могат да търпят трети лица, установени със съответното национално право, но не и починалия. Същевременно конвенцията намира приложение за изрично посочените в нея случаи и доколкото не е предвидено обезщетение за претърпени от трети лица в следствие смъртта на моряка вреди, извън това по чл. 7, корабопритежателят не дължи такива на основание Конвенцията. Такова обезщетение корабопритежателят ще дължи само ако предвидено според националното право, което е приложимо в отношенията между него и починалия моряк.