Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

№1 не обективира основание за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният с него проблем също така не поставя под съмнение допустимостта на решението по ревандикационния иск, поради което отсъства и основанието по чл. 280, ал 2, предл. второ ГПК относно обсъжданата част на въззивното решение. В теорията и практиката без противоречия се приема, че произнасянето по съдебно предявена претенция се обективира в диспозитива на съдебното решение, който съставлява и източникът на силата на пресъдено нещо. В случая с диспозитива на въззивното решение съдът се е произнесъл по иск за установяване правото на собственост на ищцата върху 1/5 ид. част от конкретен обект - постройка на допълващо застрояване с идентификатор ****, както и за предаването на владението върху спорната 1/5 ид. част от тази вещ. Това е искът, с който е сезиран съда, поради което е налице съответствие между предявен и разгледан иск с правно основание чл. 108 ЗС, респ. – не съществува съмнение, че съдът се е произнесъл с процесуално допустим съдебен акт. Друг извод не следва от съдържанието на релевираната от касатора съдебна практика, прегледът на която мотивира извод, че същата няма отношение към преценката за допустимостта на решението по ревандикационния иск. Не се констатира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, защото прочитът на въззивния акт не разкрива произнасяне в противоречие с материалния или процесуалния закон или грубо нарушение правилата на логиката при мотивиране извода за основателност на иска за собственост.