Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2012

от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ/отм./; с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Поставеният от касатора въпрос относно възможността на работодателя да докаже извършването на нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ със свидетелски показания не е разрешен в противоречие с приложеното решение №1551 от 15.07.10г. по гр. дело №64/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че употребата на алкохол и степента на повлияване могат да се доказват в гражданския процес с всички доказателствени средства, в т. ч. и свидетелски показания. В разглеждания случай въззивният съд е допуснал събиране на гласни доказателства, но при обсъждане на свидетелските показания е счел, че те не установяват по несъмнен начин обстоятелството, че на посочената в уволнителната заповед дата – 3.02.10г. ищецът е пушил марихуана на работното си място. Преценката на доказателствата, в т. ч. и на свидетелските показания, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, може да доведе до опорочаване на фактическите му изводи, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.