Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

извършвана ли е приживе на М. и брат му Х. неформална делба на реституираните имоти. Приетите по делото договори за наем №80/17.V.2009 г., №12/17.V.2012 г., №9/17.ІІ.2013 г., №7/17.VІ.2014 г., №11/17.VІ.2015г. и №13/17.VІ.2016 г. сочат на предприети от ответниците действия на управление на процесните земи – според въззивния съд договорите не са оспорени и от съдържанието им се установява, че за предоставените за ползване земеделски имоти наемателят се е задължил да заплаща наем, договарян ежегодно в цена на декар. Приложените по делото РКО удостоверяват плащания, извършени към ответниците, в размер, относим към размера на договорената за съответния период наемна цена. С оглед правилото на чл. 181, ал. 2 ГПК, доказана се явява датата на издаването на РКО, предвид тяхната отчетна относимост към реквизитите на неоспорените наемни договори. Относно това, че за периода 2009-2016г. ответниците са управлявали процесните ниви чрез отдаването им под наем, свидетелстват и събраните по делото гласни доказателства. По отношение на сключените от ищеца наемни договори съдът е приел, че касаят друг имот, различен от процесните, затова не само не доказват, но и опровергават твърдението му за установена от него фактическа власт върху реални части от процесните имоти. По отношение на декларациите, в които ответниците А. А. и С. С. са потвърдили, че наследодателят им М. У. е дал на Х. А. У. декари земя в размер на претендираните по иска реални части, въззивният съд е посочил, че в това си съдържание същите не установяват нито основанието, нито момента, в който „са дадени“ земите. Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска се състоят в това, че ищецът не е доказал фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Владението на чуждите реални части трябва да е несъмнително - осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя и явно - т. е. намерението на владелелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собственика, това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като същото да е достигнало до собственика. Лицето трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. По делото липсват доказателства, които да са в състояние да обусловят извод за намеренията на ищеца спрямо реалните части от процесните имоти. Не са установени по надлежен начин границите, размерите и разположението на тези части, както и намерението на ищеца по отношение на тях. Ответниците са придобили собствеността на имотите по наследство и в резултат на последващи сделки на разпореждане, извършени по установения за това ред. За претендирания от ищеца давностен период ответниците са обработвали земите, управлявали са ги чрез отдаването им под наем, заплащали са редовно дължимите се за тях данъци. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Х. А. И.. Същият е поискал ВКС да се произнесе по допустимостта на решението, като се е позовал на приетото в т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за служебното задължение на ВКС да се произнесе по въпросите за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение. Изложил е и оплаквания за неправилност нарешението поради необоснованост, незаконосъобразност и съществени нарушения на процесуалните правила.