Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Кои са онези обекти на правото на собственост, за които е налице изключение от приложното поле на чл. 33 ЗС;

Правото на собственост върху урегулиран поземлен имот в режим на съсобственост, върху който са построени сгради, върху които има самостоятелно право на собственост, може ли да бъде свободно прехвърлян от съсобствениците в полза на трети лица, без да бъде спазено правилото, скрепено в чл. 33 ЗС;

Урегулираният поземлен имот, върху който са построени сгради, явява ли се по правен характер обща част, прилежаща към постройките, или е годен самостоятелен обект на правото на собственост;

Съществува ли хоризонтална етажна собственост, ако съществува – какви са нейните правноиндивидуализационни белези и полага ли се към нея по аналогия правният режим и нормативната уредба, относими към обикновената етажна собственост, уредена в Закона за собствеността;

Има ли значение типът на постройките, спрямо които са налице самостоятелни права на собственост – чиито титуляри са отделни правни субекти, находящи се в общия съсобствен имот, тяхното трайно предназначение и начин на ползване при определяне на възникване на съществуване на „хоризонтална етажна собственост;

Допустимо ли е да съществува „хоризонтална етажна собственост, ако нито една от сградите не е в режим на етажна собственост и ако собствениците на сградите в общия поземлен имот не се ползват от същите поради невъзможността на същите да бъдат ефективно ползвани по предназначение.

Следва ли, за да е налице архитектурно-строително оформление на сгради, находящи се върху съсобствен поземлен имот във вид на „хоризонтална етажна собственост, да са налице всички елементи, характерни за вертикалната етажна собственост – собственост върху самостоятелно обособени обекти; общи части, служещи за осигуряване на ползването на обектите и самоуправляваща се правна и социална общност от лица /собственици, ползватели и наематели/;

От приемане на Закона за собствеността до настоящия момент налице ли са изменения на обществените отношения, които да доведат до промяна на стопанската политика и икономиката в страната, което би наложило законодателно изменение. Не следва ли в процеса на правоприлагане и тълкуване на закона съдът да съобрази всички изменения в обществения живот и по-конкретно виждания и тълкувания по отношение на правото на собственост върху отделните обекти.